Републиката на крадците [bg]

1.

— Четвъртосин Видалос! — каза Джостен. — Де да се бяха спрели родителите ти до третото дете! Колко вечери седиш, облегнат на бара ми, а? Колко пъти съм те прибирал на чаша, за да не стоиш на дъжда? Двуличен кучи…

— Кълна се в боговете! — възкликна Видалос. — Мислиш ли, че съм го искал? Та това е мой дълг!

— Пред половината Съвет и всички членове на Дълбоки корени…

— Джостен — каза Локи, като застана между съдържателя и Видалос, — да поговорим. Пратенико, приятно ми е! Аз съм Себастиан Лазари, съветник.

— Чий съветник?

— Съветник на всички. Аз съм адвокат от Лашейн, нает за широк обхват от дейности. Настоявам за няколко минути насаме с мастер Джостен, за да обсъдим с какви възможности разполага.

— Не мисля, че има такива — каза Видалос.

— Имаш ли заповед да не ни позволиш да размишляваме няколко минути? — попита Локи.

— Естествено, че нямам.

— Тогава ще ти бъда благодарен да не изпълняваш заповеди, които не са ти били давани. — Локи силно прегърна през раменете Джостен и отдръпна заекващия ханджия от пратеника, като прошепна: „Джостен, един въпрос. Напълно ли си сигурен, че си платил за лиценза?“.

— В документите си пазя подписана разписка. Мога да я донеса и да я набутам в посинелия задник на тоя сводник! До днес бях готов да се закълна в честта си, че този копелдак ми е добър приятел. Никога не бих помислил…

— Не мисли — спря го Локи. — Плащат ми, за да върша това вместо тебе. Пратеникът Видалос не ти е враг; враг ти е онзи, накарал го да свърши тази работа и връчил му заповед, която кой знае защо трябва спешно да бъде изпълнена в десет и половина вечерта, разбра ли?

Джостен простена.

— Не бива да обвиняваме горкия клетник, който удря крак по паважа — каза Локи. — Бедите ни идват от по-високо място. Никорос, ела тук! Погледни печата и подписа!

— Талантливата Пералис — каза Никорос. По челото му проблясваха бразди от течаща пот. — Втори секретар в Магистратурата. Чувал съм за нея.

— А тя не се ли е нуждаела от действащ магистрат, който да подпише? — попита Локи.

— Не — отвърна Никорос. — Магистратите подписват само при арести.

— Значи, това е просто ритник в задника. Жената от Черен ирис ли е? Или началниците ѝ са от тази партия?

— Не и според моите списъци — каза Никорос. — Повечето хора в Магистратурата гледат да не обявяват в коя партия са.

— Е, някой я е заставил да му направи услуга — каза Локи и изведнъж забеляза, че повечето от събралите се, кой от кого по-насвяткани, ги следят внимателно, да не би наистина да ги разделят с планината от качествен алкохол по нареждането на някакъв изнервен функционер. — Допускам, че не е възможно някой от членовете на Консейла просто да е наредил на Видалос да се махне оттам.