Републиката на крадците [bg]

— А писарят ти?

— И той ги е избегнал. Почти всичко е било преписано или изнесено оттам навреме, но предстои да обгазяват с жупел в продължение на три дни. Не мога да използвам мястото, докато не приключат.

— Предполагам, че не си виждал и косъм от задника на паяк сукалче?

— Сградата е отпреди две години! Чиста като детска душа!

— Още един поздрав от приятелите ни от другата страна на града. Колко хора работят за този Плъхолов?

— Около десетина. Алхимици, съгледвачи по канализацията, събирачи на трупове. Занимават се с всички вредители и с хигиената.

— Как се отнасят към тях?

— Мастер Билецо е герой! Адове, та и аз си мисля горе-долу същото. Благодарение на него градът е страхотно чист за разлика от много други места. Четирийсет години в Картейн не е имало чума, не е имало дори холера. Подобни неща правят впечатление на хората.

— Значи, въпросът е деликатен — каза Джийн. — Не бива да пипаме с желязна ръка, иначе веднага ще ни се върне. Само… Само някой от опозицията може да използва такива фини инструменти, за да ни ръчка.

— И ние имаме нужда от фини инструменти — обади се Локи. — Няма да разполагаме с време, за да се занимаваме с изборите, ако трябва да тичаме насам-натам и да препикаваме онова, което ни отвлича вниманието.

— Мислите ли, че може да ми върнете офиса?

— Хм… — Локи почеса наболата си брада. — Не. Виж, Никорос, не се обиждай, обаче ако разполагаме с теб и с папките ти, нямаме нужда от твоя офис. Остави да го опушат. Работата ни с мастер Билецо е да бъдем сигурни, че странноприемницата на Джостен няма да бъде затворена за подобно мероприятие.

— Чудесно — каза Никорос. — Но след като моите стаи… Предполагам, че ще трябва да отседна няколко дни тук.

— Може да се окаже лоша идея. Мястото е нашата крепост, а обсадата започна. В този смисъл, след като се оправим с магистратите, намери ми истински адвокати. Доверени хора. Предполагам, че има такива в партията?

— Разбира се.

— Накарай ги да се присъединят към тукашната менажерия в най-добрите апартаменти, останали на Джостен. Следващия път, когато някой донесе призовка, заповед или не знам какво си, искам да има подръка истински спецове по бълване на документи, способни да произвеждат автентични глупости.

— Не изглежда началото да е добро — каза Никорос.

— Не изглежда.

— Дължа ви извинение за моето… Нали се сещате… Да знаете, че е само от време на време. Помага ми да съм работоспособен през дългите нощи. Мога… да спра… ако вие…

— Спри. Изхвърли тия лайна. Трябваш ни стабилен и сигурен. Който се тъпче с прах, не е такъв.

— Аз не се тъпча…

— Спести ни приказките. Отраснал съм край такъв боклук. Виждал съм повече смъркащи, блещещи се, огнегълтачи и лизачи на камъни, отколкото можеш да си представиш. Един-два пъти и аз самият се напъхвах в някое шише. Не се опитвай да ме омилостивиш, просто направи добро на всички ни и не вземай. Отрязвай се с пиене както обикновените членове на Дълбоки корени.