Републиката на крадците [bg]

— Ммм… Да, разбира се — съгласи се Видалос.

— Така че ти връчи дадената ти заповед пред възможно най-достойните за доверие свидетели, които може да се намерят в този град. Приемам заповедта от името на Джостен и отправям официално искане обвиненията да бъдат потвърдени от магистрат. И тъй като потвърждението може да бъде получено не по-рано от утре сутринта, празненството трябва да продължи.

— Аха! Така ти се пада! — изкрещя на разсилния някой от тълпата. — Разкарай се!

— В никакъв случай! — извика Локи. — Срамота! Този човек е добър приятел на къщата и са му възложили ужасната задача да връчи тази заповед против волята си. А дали той се поколеба? Не! Изпълняващ задълженията си, влезе в леговището на лъва!

— Послушайте го! — извика Първосин Епиталус. Независимо дали разбра колко глупаво би било без нужда да превръщат Видалос в свой враг, или искаше неговият глас да прозвучи най-силно сред акламациите, Локи му беше благодарен. — Картейн трябва да се гордее, че му служи толкова честен и храбър човек!

Събралите се мигновено последваха указанията на Епиталус. Започналото дюдюкане беше заменено с надигаща се вълна от аплодисменти.

— Извинявам се за грубите думи — каза Усърдния Джостен, когото Локи побутна енергично с лакът към Видалос, и той тутакси разбра намека. — Приеми извинението ми и изпий една чаша с нас.

— О, но аз… — Видалос изглеждаше едновременно доволен, облекчен и притеснен. — На работа съм…

— Нищо подобно — каза Джостен. — Връчи заповедта, значи, приключи и със задълженията си.

— Е, от тази гледна точка…

Джостен и няколко негови съучастници потънаха заедно с пратеника в тълпата и замъкнаха Видалос при запасите от алкохол.

— О, да благодарим на боговете! — промърмори Никорос. — Нямах представа, че си получил толкова знания по картейнските закони, Лазари.

— Не съм получил — каза Локи. — Когато небето се продънва, аз се крия и под перушина. Някой ще се досети още утре какво стана.

— Значи, няма такава поправка, така ли?

— Измишльотина е както човекът с трите хуя.

— Така ли? Дявол го взел! Прозвуча с-с-смислено. Да измамиш съдебен служител, може да доведе до…

— Не си струва да се безпокоим за това. Ако ме притиснат, ще се оправдая с безотказното универсално извинение.

— И какво е без… безотказното универсално извинение?

— „Дезинформираха ме, дълбоко съжалявам за грешката, начукайте си тази торба с пари!“ Но не бива да се стига дотам — първото, което ще направим утре сутринта, ще е да стигнем до тази Талантлива Пералис. Ако по някакво чудо се окаже, че документите на Джостен са били „преместени не където трябва“, тогава цялата история ще приключи, преди да привлече повече внимание към себе си.