Републиката на крадците [bg]

— Всемогъщи богове, това е прекрасно! — каза Локи. — Истински съжалявам, че не разполагам с време, за да участвам в играта ви. На бюрото е годишната ви заплата. До приключването на изборите предлагам да ви платя същото още шест пъти, по едно плащане на седмица. Единственото, което искам, е да няма по-нататъшни усложнения от страна на вашите служители за партийните дела на Дълбоки корени. Само това.

— Добре, ами ако друг благодетел пожелае да даде допълнителни средства в обратната посока? — попита тя, отказала се от изразяващата възмущение фасада.

— Уведомете ни — каза Локи. — Ще отговорим със същото. Изобщо не искам да предприемате действия срещу другия благодетел; просто се въздържайте от действия против нас. Намирайте си извинения. Намеквайте, че ви следят, че по-нататъшни услуги за момента не са възможни. Несъмнено вие сте в състояние да разберете кое е най-изгодното за вас!

— Звучи изкушаващо — замислено каза тя.

— Стига преструвки. Кажете „да“ и ще имате цяло състояние.

— Добре тогава, да!

— Значи, ми давате дума, че заповедта за Джостен е недоразумение, че въпросната разписка ще бъде намерена, по щастливо стечение на обстоятелствата, веднага щом си тръгна от офиса ви?

— Смятайте, че въпросът е уреден със сигурност.

— Добре. Ако и през следващата седмица остане уреден, ще се отбия с нова украса за бюрото ви. А сега, ако ме извините, имаме тежкото задължение да бутаме камъни по нанагорнището.

— Нали разбираш — не го правя, за да критикувам — каза тихо Никорос, когато напуснаха офиса на Втория секретар на Магистратурата, — но ако за тая работа не се изисква някакъв специален такт, имаме стотици мъже и жени от Дълбоки корени, които могат да се отбиват тук като официални…

— Не — възпротиви се Локи. — Когато става дума за пари, нека официалните ни приятели да не участват. Запази ги за области, където има нужда от техния авторитет. Няма нужда да използваме инструментите си за неподходяща работа, за да не се изтъпят.

— Мастер Лазари, направо е невъзможно да се спори с теб! — каза Никорос.

— Не само невъзможно, а е и непосилно както за костенурка с подпален задник — кротко уточни Джийн.

— Щом трябва да настигнем опозицията, трябва храбро да предприемаме мерки на всеки…

— Ето го! Този човек ми открадна кесията! — прозвуча познат глас, когато Локи отново се появи на забуления в мъгла площад.

Жената на средна възраст стоеше там, между двама мъже с бледосини куртки, напомнящи дрехата на Видалос. Под куртките обаче те бяха с кожени елеци с метални кръгчета, а от поясите им висяха сопи.

Богове. Значи, все пак това не е било невинно сблъскване.

— С извинение, господа, трябва да видя какво имате в джобовете си! — пристъпи напред единият страж.