Републиката на крадците [bg]

— Мамка му! — изруга Локи. — Не, почакайте. Това… Това е от някоя пиеса.

— От „Каталинус — последният принц на Амор Пет“ — прошепна Джийн.

Един до друг, Локи, Джийн и Сабета предпазливо завиха покрай ъгъла. Озоваха се пред вътрешен двор, заобиколен от трите двуетажни крила на хана, с огромна грозна дупка в средата, където нещо е било изкоренено.

В единия край, далече от светлината, седяха мъж и жена и наблюдаваха друг мъж, застанал в края на пълната с кал яма с бутилка във всяка ръка. Вторият мъж представляваше изумителен физически екземпляр с обиколка и големина на корема, надхвърлящи тези на Отец Окови, и слегнала се от дъжда гъста бяла коса, залепнала за сбръчканото му лице. Беше облечен само с широка сива роба.

— Ще стрия на прах костите ти — изрева той, като фиксираше тримата с блеснали очи. — А с този прах ще приготвя цимент за павета, така че следващите сто години ти няма да намериш мира под тракащите каруци на чужденци и тропота на техните ботуши! Пияници ще леят нечистата си вода върху тебе, а аз ще избухвам в смях всеки път, когато се сетя за това, Каталинус! Ще се смея до смърт и ще умра с непокътнато тяло, напълно възмезден!

Мъжът размаха ръце — може би нарочно, може би случайно, но когато осъзна, че държи бутилки, отпи от всяка от тях.

— Извинете — обади се Локи, а над главата му изтрещя гръмотевица. — Ние… Ние търсим трупата на Монкрейн.

— Монкрейн! — ревна белокосият, пусна едната бутилка и разпери ръце, за да запази равновесие в края на дупката. — Монкрейн!

— Ти ли си Джасмер Монкрейн? — попита Джийн.

— Аз да съм Джасмер Монкрейн?! — Мъжът скочи в ямата, стигаща му до кръста, и изплиска кална вода. Покатери се от другата страна и тръгна към тях, сега с напълно оплескани крака. — Аз съм Силванус Оливиос Андрасус, най-великият актьор в радиус от хиляда мили, в продължение на хиляда години! В най-успешните си дни Джасмер Монкрейн не струва дори колкото капка от… МОЯТА ПИКНЯ!

Силванус Оливиос Андрасус се дотътри при тях и сложи ръката, с която не държеше бутилка, на рамото на Джийн.

— Млади глупако — каза му той, — трябва да ми дадеш пет рояла… само до Деня за назидание. О, богове…

Той падна на едно коляно и повърна. Джийн беше с доста бързи рефлекси и спаси всичко освен едната си обувка.

— Да си го начукам! — изруга той.

— О, не, уверявам те, че този въпрос не е на дневен ред — каза Силванус.

На няколко пъти се опита да се изправи на крака, после отново забеляза бутилката в едната си ръка и започна с наслада да пие.

— Вижте, извинявам се за това — обади се жената, която ги беше наблюдавала и сега се измъкна от сенките. Беше висока, мургава и с шал на главата. Нейният другар, който също гледаше, беше млад и слаб теринец, с няколко години по-възрастен от Джентълмените копелета. — Може да се каже, че Силванус е рядко амбициозен в областта на самобичуването.