Републиката на крадците [bg]

— Магистратурата! — каза Никорос, като насочваше файтона. — Мястото ми е познато. Ако искате да спечелите пари в моя бизнес, ще свършите като ищци или ответници, или като свидетели в полагащия ви се брой съдебни дела.

Локи и Джийн го последваха, пресякоха кръглия площад и навлязоха в лепкавата сребриста мъгла, изникнала на няколко стъпки от тях и погълнала файтона им на същото разстояние в обратна посока. В мъглата се разнасяше слабото ехо от шума на събуждащия се град — отварящи се врати, конски тропот и трополене на каруци, хора, които си подвикват.

— Канцеларията на чиновниците е точно оттатък — каза Никорос.

„Пуууф!“ От мъглата изникна жена вляво от Локи, преди той да може да реагира. Сблъскаха се, после тя се изправи, като се опря на него, и едва тогава Джийн я отмести доста безцеремонно.

— Богове на небесата! — извика тя. Скърцащият глас беше на картейнка на средна възраст.

— Няма нищо, мастер Калас, няма нищо! — каза Локи, опипа кесията и документите си, за да се увери, че са непокътнати. Сблъсъкът може и да беше, и да не беше случаен, но жената не приличаше на джебчийка.

— Хиляди извинения. Стреснахте ни, госпожо — каза Джийн, като пусна жената.

Тя беше десетина сантиметра по-ниска от Локи, набита и пълна, облечена с грозни, но скъпи модни дрехи. Кестенявата ѝ прошарена коса беше прибрана под елегантна четириъгълна шапка, а по лицето ѝ личаха следите от грижите, които я бяха преследвали в живота. Локи безмълвно отправи молитва да не са разстроили тъкмо някоя от чиновничките, които биха искали да ангажират.

— Вие ме стреснахте! Извисихте се от мъглата като банда разбойници!

— Не бих казал, че се извисихме, госпожо. Някои от нас просто нямат размери, подходящи за извисяване — каза Локи.

— Ти може би не се извисяваш, но едрия ти приятел бих могла да побия на улицата, за да пази сянка на покрива на къщата ми! — Жената си оправи палтото, като силно го дърпаше, и намръщена продължи пътя си. — Довиждане, изроди!

— Никорос, това да не беше някоя важна персона? — попита Джийн.

— За пръв път я виждам.

— Е, да влизаме, преди да се сблъскаме с някого, дето не можем да си позволим да обидим — каза Локи.

Канцеларията на чиновниците не беше особено голяма, но беше уредена с удобства. Чистилището с тихи коридори и празни столове пред стаите изглеждаше подходящо място да си дремне човек. Когато Локи, Джийн и Никорос влязоха в стаята ѝ, Талантливата Пералис, закръглена и привлекателна жена с късмета все още да не е навършила четирийсет, седеше зад бюрото си и дращеше по някакви листове.