![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Струва ми се, че си много несправедлива — едва чуто каза Локи.
— Та ти току-що го видя! Използвайки силата на здравия разум, аз не бих успяла да разубедя братята Санца да не пият арсеник, но те дават мило и драго да приемат твоите указания. Това е твоята банда, Локи — още от мига, когато пристигна, и с благословията на Окови. Оформят те и те пригаждат да станеш гариста след неговата смърт. И също… Ами да, жрец. Да го наследиш.
— Но аз… Нито понятие съм имал… нито намерение…
— Не, разбира се. От пристигането си насам не си се усъмнил в нищо. Приемаш да бъдеш на първо място, човек лесно свиква това да е даденост… Докато накрая тихичко не бъде избутан настрани. Открих, че впоследствие този въпрос никога не напуска изцяло мислите на изместения.
— Но аз работих и бях подлаган на жестоки изпитания не по-малко от тебе — каза Локи, като се мъчеше да не повишава глас. — На жестоки изпитания не по-малко от останалите! Забрави ли колко време ми отиде, за да се разплатя за това? — Той бръкна в пазвата си и измъкна зъба от акула, прибран в малката си кожена торбичка. — Богове на небесата, можех да имам къща в града и да превозя с файтон парите, които изсипах в тази проклета работа. И чиракувах на толкова много места като…
— Не говоря за обучението, през което премина, Локи — зная какво направи Окови за всички нас. Говоря за начина, по който ти прие всичко като своя втора кожа. Като нещо естествено, което не буди размисъл. Е, нека те уверя, че единствената жена в къща, пълна с мъже, често има причини да размишлява.
— Това страшно ме изненадва — изуми се Локи.
— Зная — тихо каза тя. — Което е проблем.
Тя погледна към небето, където една от луните тъкмо изплува от ниските мъгливи облаци, а на Локи изобщо не му хрумна как да реагира.
— Остава седмица — каза накрая Сабета. — Дълга, бавна седмица за всичките удоволствия, които изброих досега. Докато стигнем Еспара, ще бъдем уморени, разбити, смрадливи и изпохапани почти до смърт. Аз бих… Искам отново да си поговорим, Локи, но поради тези обстоятелства не съм в състояние нощ подир нощ да превръщам това в обнадеждаващо очакване. Нито аз, нито ти ще бъдем в най-добрата си форма.
— А сега сме — каза заядливо той.
— Мисля, че е така. Е, не може ли нещата да си останат прости, докато пътуваме? Очи, втренчени в земята, задници на седалките, а всички тези въпроси да се включат в дневния ред на една по-късна дата?
— Смяташ, че е честно да стовариш всичко това отгоре ми, а после да поискаш примирие за разговорите?
— Не мисля, че в крайна сметка е честно — каза тя, — но просто е необходимо.
— Добре тогава. Ако не друго, поне изглежда, че ще имам достатъчно време да обмисля какво обяснение да ти дам…
— Обяснение ли? Смяташ, че онова, което искам от теб, е някаква защита? Положително схващаш каквото вече ти обясних. Онова, което следва…
— Да?
— Няма да ти кажа. Имам нужда ти да го кажеш на мене.
— От тебе се иска само…
— Не — рязко го прекъсна тя. — Казах ти всичко необходимо, за да се досетиш какво следва. Ако думите ми наистина са като неугаснали въглени, Локи, нека и от сегашните ми думи да излиза дим. Пресей ги и ми представи отговор, след като вече сме пристигнали в Еспара. Представи ми добър отговор.
Град Еспара, някога престижно място, от което Терим Пел беше само на крачка по-високо, беше изпаднал от имперските си години така, както някои мъже и жени изпадат в летаргията на средната възраст, изоставяйки жизнеността и амбицията на младостта като дреха, която вече им е отесняла.
Локи получи първото си впечатление от града точно след пладне на десетия ден, когато керванът пое по завоя между два хълма, покрити с развалини, и навлезе в познатите несиметрични водовъртежи в кафяво и зелено на фермерския пейзаж. На южния хоризонт се виждаха бледите очертания на кули под къдравите сиви петна от пушек.
— Еспара! Точно където я оставих — каза Анатоли Виреска. — Край на спирките за почивка, млади мои приятели. Преди слънцето да залезе, вие ще бъдете в града и ще търсите приятелите си актьори.
— Браво, водачо! — поздрави го Локи, който държеше поводите, докато Джийн кротко похъркваше под платнището в дъното на каруцата. — Не бих определил това като живописно пътешествие, но ти ни преведе дотук, без косъм да падне от главите ни.