Републиката на крадците [bg]

— Според мен Верена Галанте е хубаво име — каза Локи.

— Не, имам предвид да са внушителни, важни и необичайни. Не имена, които да ни казват право в лицата, а имена, които хората шепнат, когато се случи нещо необикновено: „О, богове, това може да е работа само на Херцога на разбойниците!“

— Небеса! — възкликна Галдо с плътен, драматичен глас. — Има само един жив човек, който може да е изсрал толкова бляскав кафяв скъпоценен камък. Това е дело на Клечащия Кало, Среднощния посерко!

— На вас двамата ви липсва въображение — каза Сабета.

— Нищо подобно — възрази Галдо. — Колкото по-долнопробно е начинанието, толкова повече се разпалва огънят на нашата изобретателност!

— Да не си леко откачила от дългия път, Сабета? — попита Локи, който тайно се радваше, че усеща енергия в гласа си след толкова много дни на мрачна досада.

— Не е изключено. От седмица седя в тая каруца и броя пръдните на братята Санца, така че може малко от мозъка ми да се е изпарил. Не мислите ли, че би било страхотно, ако една легенда се разраства, докато човек е жив, за да изпитва той радост от това? Да седиш в кръчмата и да слушаш как хората наоколо разказват за направеното от тебе, без да имат представа, че ти си сред тях от плът и кръв?

— Винаги мога да си седя в кръчмата, без някой да ме знае кой съм — промърмори Кало.

— Искам един ден да видя Кралството на същините — каза Сабета. — Умело да се придвижвам от град на град… подръка с благородници, като опразвам джобовете им по пътя и ги очаровам така, че да си загубят ума. Ще бъда като природна стихия. Те, покорени до един, ще ми измислят някакво изискано прозвище: „Това беше тя… Това беше… Беше Розата!“.

Сабета произнесе името бавно — явно му се наслаждаваше.

— Ще казват: „Розата на същините“ „Розата на мозъците ме разори!“. И ще си скубят косите, докато разправят всичко на съпругите си и на банкерите, а аз вече ще препускам към следващия град.

— Дали тогава не ни трябват тъпи прозвища? — попита Кало. — Можем да се наречем… Храстите на Севера.

— Плевелите на Винтила — подхвърли Галдо.

— И ако ти си роза, то и Локи трябва да получи някакво име — каза Кало.

— Той може да е лале — предложи Галдо. — Нежно малко лале.

— Тц, ако тя е розата, то той може да бъде нейният трън — щракна с пръсти Кало. — Тръна на Камор! Е, в това вече има известен блясък.

— По-шибана глупост през живота си не бях чувал! — каза Локи.

— Можем да го направим веднага щом се приберем у дома — каза Кало. — Да се предрешим. Да правим намеци по баровете. Тук-таме да разказваме истории. Само след месец всички ще говорят за Тръна на Камор. Дори ония, които хабер си нямат, ще разпространяват още повече лъжи, та да си мислят останалите, че са в течение на станалото напоследък.

— Ако направиш нещо такова някога — каза Локи, — кълна се във всички богове, че ще ти светя маслото.