Драконите на изчезналата луна [bg]

— Не е ли великолепно?

Може би щеше да каже и още нещо, ала Даламар се погрижи да влезе в полезрението й. Той се поклони ниско.

— Ще отнема само миг от времето ти, Мина — каза той и се поклони още веднъж.

— Върви напред и се увери, че покоите ми са готови, Галдар — нареди Мина. — Не се тревожи, ще дойда след малко.

Животинските очи на Галдар преминаха през мястото, където се рееше духът на магьосника. Даламар никога не можеше да прецени с пълна сигурност дали минотавърът го вижда или не. Не вярваше случаят да е такъв, но не можеше да се отърве от усещането, че Галдар подозира за присъствието му. Носът на минотавъра се набръчка, сякаш бе надушил нещо загнило. След това просто изсумтя, обърна се и напусна олтарната зала.

— Какво искаш? — попита магьосника Мина. Гласът й бе спокоен и овладян. — Научи ли нещо за магическото устройство, носено от кендера?

— Уви, не, Мина — рече Даламар, — но разполагам с друга информация. Нося тревожни новини. Малис е научила, че ти си отговорна за кражбата на тотема.

— Така е — отвърна с едва загатната усмивка Мина.

— Тя ще дойде, за да си го възвърне. Драконесата е разгневена. Сега вижда заплаха за своята власт в теб.

— Защо ми казваш всичко това, чародеецо? — попита водачката. — Без съмнение не те безпокои безопасността ми.

— Съвсем вярно — отговори студено магьосникът. — Но се безпокоя за своята собствена безопасност, в случай че нещо се случи с теб. Ще ти помогна да надвиеш Малис. Способностите ми на чародеец ще ти бъдат от полза в борбата срещу драконесата.

— И как така ти, в жалкото си положение, би могъл да ми бъдеш от полза? — попита развеселено Мина.

— Върни душата в тялото ми. Аз съм един от най-могъщите магьосници в историята на Крин. Помощта ми би била неоценима за теб. Няма кой да води мъртвите от твое име. Направила си опит да привлечеш лорд Сот и си ударила на камък, нали?

Кехлибарените очи на водачката проблеснаха. Очевидно бе недоволна.

— Да, научих за случилото се — продължи Даламар. — Душата ми пътува по света. Научавам доста неща. Можеш да ме използваш. Мога да поведа мъртвите. Бих могъл да издиря кендера и да ти го доведа заедно с устройството. Кракундел ме познава и ми има доверие. Изучавал съм Устройството за пътуване във времето и ще те науча как да го използваш. Ще ти предам магията си и с нейна помощ ще можеш да се изправиш срещу тази на драконесата. Мога да сторя всичко това… но само ако съм сред живите.

Даламар виждаше отражението си в кехлибарените очи. Мимолетен силует, по-невеществен и от паяжина.

— Ще сториш всичко това за мен, както и още много други работи, стига да го поискам — отвърна Мина. — Дори без да е необходимо да бъдеш сред живите. — Тя вдигна гордо глава. — А колкото до помощта ти срещу Малис… Не се нуждая от нея. Единият бог ме подкрепя и се сражава редом с мен. Не ми трябва друг.