Детето на нощта [bg]

В първия миг Ериан съвсем искрено отказваше да повярва на очите си. Въпреки че Селик ѝ се похвали как му помагат ма­гове, дори в кошмар не би ѝ се присънило, че точно този човек можеше да влезе в каютата. Тя потрепери. Пред нея стоеше не някой случаен маг, предал Школата си, а самият Старши сек­ретар на Дордовер. Човек уважаван, истински стожер на усто­ите на Школата. Човек, когото бе познавала през целия си жи­вот и си въобразяваше, че го разбира и може да му се довери.

- Ериан, недей да ме осъждаш прибързано.

От тези думи на Бериан стомахът ѝ се сви. Добре че седеше, иначе би се свлякла на пода. Не знаеше какво да му каже, беше потресена и отвратена от появата му, от измяната, за която не­говото присъствие беше знак. Ериан се извърна.

- Не ми говори - промълви дрезгаво. - Дори не ме поглеж­дай. Гнусен си.

- Моля те. Трябваше да те намерим. Тревожим се за теб и Лиана.

- Как дръзваш да изречеш тази лъжа! - Сега очите ѝ пламна­ха от ярост. - Стоиш до убиеца на моите деца. Те бяха и деца на Дордовер. Как можа!

Бериан стрелна с поглед Селик.

- Но те знаеха къде да те открият - каза кротко. - А ние сме тук, за да не ти се случи нещо лошо.

- Лъжец!

Тя се хвърли със скок през каютата и успя да забие юмрук в лицето му преди Селик да я запрати обратно на койката.

   - Я се успокой - заповяда дрезгаво.

- Да се успокоя ли?! - кресна Ериан. - Велики богове, при­живе пратих и себе си, и детето си в ада. - Тя изпъна ръка към Бериан. - А ти, мръсен предател... Смятай се за труп. Кълна се, ще умреш. Ти погази всичко, съюзи се с Ловците на веще- ри, за да убиеш онези, които са ти сродни.

- Твоята дъщеря е заплаха за Балея - студено натърти Бери­ан, зарязал преструвките. - Тя предвещава гибел за Дордовер. Нима си въобразяваше, че бездейно ще чакаме отново да ни нав­лечеш Единството? Тя ще бъде под властта на Дордовер, за да запазим нашата Школа. Ти си предателката, Ериан Маланвей. Аз искам да спася Школата, ти подготвяше края ѝ.

Тя въртеше глава.

- Нищо не разбираш.

- Напротив. Разбирам всичко твърде добре.

Ериан чу стъпки, вратата се затвори и беше залостена.

Досега не си бе представяла точно как ще умре. Не се пита­ше ще. научи ли за наближаващото небитие, не се чудеше как­во би казала или почувствала. Случи се, но още по-страшно, отколкото би помислила - със своята смърт обричаше и дъще­ря си.

Почувства се откъсната, сякаш наблюдаваше отдалеч живо­та си, хем безнадеждно ясен, хем смътен като съновидение. Но за някои неща беше сигурна. Селик не би позволил и косъм да падне от главата ѝ, докато не стъпят на Херенденет. Гарваните ще се втурнат подир нея. Дордовер я предаде. А Бериан - тък­мо той сред всички магове! - пътуваше със същия кораб и по­магаше в заговора за убийството ѝ. Но течението на времето ѝ се изплъзваше. Усещаше, че корабът се движи и знаеше, че пла­ват по реката към залива Арлън, но някак не го свързваше със собствената си действителност. Всичко това не биваше да се случва и частица от съзнанието ѝ още вярваше, че ей сега ще се опомни и ще види Дензър седнал до койката.