За честта на крадеца [bg]

Сред тях имаше познати лица — Митиас, Сери Бръснача, Янос Изкормвача, близнаците Гняв и Бяс, Кретена… На площада се бяха събрали най-способните убийци, които налагаха властта на Нико.

Колкото и да е смахнато, се почувствах някак поласкан, че е довел тази сбирщина, макар и да не се страхуваше от мен. Плашех се обаче от мисълта, че тези пестници накуп може да се окажат твърде смъртоносни дори за двама дегани.

Железния плъзна бавен, изпитателен поглед по мъжете и жените, които го бяха обкръжили. Бронзовия просто се вторачи в Нико.

— Е? — подхвърли Железния към него.

Бронзовия не отговори. Стоеше насред площада с меч в ръка, а по ръката му се стичаше кръв. Мълчанието му сякаш се разстилаше на вълни и накрая дори джебчиите и водоносците си затвориха устите.

Нико го погледна в очите.

— Не ставай глупак. — Гласът на главатаря прозвуча като вик в тишината. — Той не заслужава.

— Какво ли знаеш пък ти… — промълви Бронзовия и се стрелна напред.

Кретена, който стоеше поне на четири крачки от него, вече падаше, след като Бронзовия извади върха на меча си от окото му.

Само за миг вцепенението избухна в хаос. Последните зяпачи тутакси усетиха колко страшно е станало и се пръснаха. Навалицата повлече в паниката си и двама пестници, но другите се втурнаха към деганите. Железния прихна, пресрещна трима и уби първия с вледеняваща небрежност. Двамата живи се преместиха, за да му попречат да отиде при Бронзовия, а той само се разсмя отново и ги привика към себе си с лявата си ръка.

А Бронзовия изобщо не се спираше. Без да погледне надолу, подритна дръжката на меча, изтърван от Кретена, и го хвана с лявата си ръка. Устреми се към Нико.

Пресрещнаха го четирима пестници. Той замахна с левия меч, отби с десния, направи лъжливо движение и пак удари с левия. В гърлото на най-високия пестник зейна рана, плисна кръв и той се свлече. Замах, отбиване, мушкане с двете остриета и още един противник падна на калдъръма.

Изглеждаше, че Бронзовия ще си пробие път до Нико без много усилия, и аз се усмихнах. Но друг пестник му се нахвърли отстрани, принуди го да мине в отбрана и да отбива атаки от две страни. Устремът му секна.

Нико пребледня, щом видя как Бронзовия напира към него, но сега му остана време да помисли. И се сети за мен.

— Хванете скапания нос! — изкрещя сякаш на целия площад.

После се насочи към мен.

Не беше нужно да чуя тези думи повече от веднъж. Докато стоях на място, бях лесна мишена. Ако исках да съм полезен на някого с нещо, трябваше да се махна от тази сергия, и то без да се набивам на очи. Колкото по-малко хора знаеха къде съм, толкова по-опасен можех да бъда.

Обърнах се, за да се шмугна зад платнището. И зърнах Сери Бръснача, която прелетя над купчина щайги със зла усмивка на костеливото си лице и стъпи пред мен.

Не каза нищо. И да искаше, не би могла, защото езикът й бил отрязан преди години. Ако се вярваше на слуховете, осакатил я тогавашният й съпруг, защото го излъгала. Щом се опомнила, Сери си послужила с бръсначите, които носеше и до днес, за да го накълца и да продаде парчетата за храна на свинете.