![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Юлий въздъхна и отвърна замислено:
— Баща ми казваше така.
— Знам. И е имал право. Това момче няма бъдеще по улиците на града. Никакво. Къде щеше да е Брут, ако семейството ти не го беше прибрало?
— Съгласих се, Александрия. Трябва ли да го повтарям до безкрай?
Без да го предупреди, тя вдигна ръка и докосна белия белег, който пресичаше челото му.
— Дай да го видя. — Приближи се към него и подсвирна. — Цяло чудо е, че си оживял. Затова ли окото ти изглежда различно?
Той вдигна рамене, готов да смени темата. После внезапно започна да разказва за битката на „Акципитер“, за раната на главата, за чието излекуване му бяха необходими цели месеци, за припадъците, от които все още страдаше.
— След като заминах, вече нищо не е същото — въздъхна той. — Или може би всичко е същото, а аз съм се променил твърде много. Кабера каза, че припадъците може да ме преследват до края на живота ми или да спрат още утре. Няма начин да се разбере.
Вдигна лявата си ръка и присви очи, за да я погледне. Видя, че не трепери.
— Понякога си мисля, че животът не е нищо друго освен болка с моменти на радост — отвърна Александрия. — Ти си по-силен отпреди, Юлий, дори след това раняване. Просто трябва да изчакаш болката да мине и да уловиш моментите на щастие, без да се тревожиш за бъдещето.
Той отпусна ръка, усетил внезапно смущение, че е говорил толкова открито за тайните си страхове. Не беше бреме, което да стоварва върху нея или върху друг; беше само негово. Той беше главата на семейството, римски трибун и военачалник на Първородните. Странно как не можеше да изпита удоволствието, което някога му беше доставяла подобна мечта.
— Виждала ли си… Брут? — попита Юлий след известна пауза.
Александрия се обърна и се захвана да подрежда сечивата, пръснати по тезгяха на Табик. После отрони:
— Виждаме се.
— О. Не съм му казал, че с тебе…
Александрия внезапно се засмя и го погледна през рамо.
— По-добре недей. Достатъчно се състезавате двамата, за да намесвате и мене в съперничествата си.
За свое учудване Юлий усети жилото на ревността да разбърква мислите му. Помъчи се да се пребори с това. Александрия не беше негова и с изключение на замръзналите спомени отпреди години никога не му беше принадлежала. Тя го погледна. Като че ли не усещаше водовъртежа на скритите му мисли.
— Дръж го близо до себе си, Юлий. Рим е по-опасен, отколкото ти се струва.
Юлий едва не се усмихна при мисълта какво беше преживял, само и само да се върне тук, но фактът, че животът му имаше значение за нея, изведнъж го отрезви. — Непременно — увери я той.
Юлий слезе от коня и извървя пеша последните две мили до имението си. Най-различни планове се въртяха в главата му, докато вървеше, увил юздите около ръката си. Откакто се беше върнал, събитията се развиваха прекалено бързо. Получи поста военен трибун, върна си дома на Марий и пое командването на Първородните, отново се срещна с Александрия. Грижеше се за Октавиан. Корнелия… съпругата му беше като непозната за него. Намръщи се, докато вървеше, унасян от потропването на подковите в праха. Споменът за нея му беше помогнал да мине през най-големите изпитания на пленничеството. Желанието да се върне при Корнелия се таеше в него като невидима сила, превъзмогваща раните, страданията и болката. Но когато накрая я беше прегърнал, му се стори, че държи в ръцете си друга жена. Надяваше се, че с времето това ще отмине, но част от него още копнееше за съпругата, която обичаше — макар че тя беше съвсем близо сега и чакаше завръщането му.
Предстоящият съдебен процес изобщо не го безпокоеше. Беше издържал половин година влудяващо еднообразие в килията на кораба, обзет от мисли как ще реабилитира Марий, и ако Антонид не му беше дал сегашния шанс, щеше да повдигне този въпрос по някакъв друг начин. В никакъв случай не би понесъл вуйчо му да остане обект на ненавист в очите на римските граждани.
Корнелия излезе на портата да го посрещне и той я целуна. Със закъснение му хрумна, че в нощите след завръщането си беше пренебрегвал едни други, съкровени неща, случващи се между съпрузи. Интимността щеше да възстанови любовта му към нея, беше сигурен в това. Изтощението от пътуването изчезна почти мигновено и Юлий я целуна пак. Не искаше да я пусне. Но понеже беше потънал в мислите си, не забеляза, че тя замръзва, вцепенена от внезапна паника. Юлий подхвърли юздите на коня на един роб, който чакаше наблизо, и прошепна на ухото й:
— Как си?
Ароматът на парфюма й изпълни дробовете му с хладина. Корнелия се усмихна притеснено.