Шестото покварено дете [bg]

Също като в паркирането до магазина за авточасти, и в това среднощно шофиране имаше нещо познато. Портър отново си каза, че е така, понеже Бишъп го бе описал подробно в дневниците си. И също като преди не можа да убеди себе си, че не е шофирал по същия този път. Когато минаха покрай два големи силоза, боядисани в зелено и покрити с ръждиви петна, Портър си помисли, че никога преди не ги е виждал, но знаеше, че ги е виждал. Едно малко гласче в дълбините на съзнанието му напомни, че в дневниците на Бишъп не се споменават зелени силози.

Мигачът на Сара се включи. Ляв завой – от асфалтираното шосе към чакълен път, край който растяха треви, високи колкото Портър. Някога може би това са били царевични ниви. Или тютюневи. Или жита. Майката Природа обаче ги беше изгонила – без предизвестие – преди много години. Дори звездите сякаш бяха изоставили това място. Небето над главата му приличаше на равен, чисто черен гоблен. Портър знаеше, че ако има смелостта да изключи фаровете, ще потъне в мрак, толкова плътен, че би могъл да го вкуси.

Зави след Сара и чу как чакълът захрущя под гумите му. Тя беше на поне половин километър от него, изчезнала зад плетеница от завои, но това нямаше значение. Знаеше точно къде отиват, нищо че не искаше да повярва.

Голямата къща, облицована с бели дъски, се извиси застрашително в края на чакъления път така, както чудовище би изпълзяло от дупка в земята. Първо плахо се показаха комините и горната част на ламаринения покрив, след това вторият етаж, последван от първия и най-накрая верандата. Входната врата зееше широко отворена. Отпред мъждукаше светлинка, ала всички прозорци бяха потънали в непрогледен мрак. Докато Портър отбиваше зад празния лексъс на Сара, осъзна, че прозорците не са просто тъмни, а са заковани с дъски. Светлината от фаровете му се пресегна през полето зад къщата и докосна хамбара… поне онова, което бе останало от него. Покривът отдавна се бе срутил. Само три стени бяха оцелели, но едва се крепяха. Един по-сериозен порив на вятъра – и цялата постройка можеше да рухне.

Портър изгаси двигателя и фаровете на беемвето. Единствената светлинка, която остана, бе от отворената входна врата. Качи се на верандата, дъските скърцаха под краката му, не можеше да си спомни кога е слязъл от колата. Кожата му бе настръхнала. Вената на врата му пулсираше лудешки. Влезе в къщата и всичко наоколо притихна, дори песента на щурците остана отвън.