![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Климатичните и географските дадености са сред най – важните причини за латиноамериканския вроден дефект. Миннодобивните робски икономики, изградени от испанците в Мексико, Перу и на други места, завещават наследството на неравенството, което продължава да съществува дълго след затварянето на последната сребърна мина и забавя изграждането на отворена икономика от северноамерикански тип.
Но макар материалните условия да оказват влияние върху характера на политическите институции в Латинска Америка, те не ги обуславят изцяло. С течение на времето официалните институции се развиват в демократична посока, както в Европа. В много по – голяма степен се запазва класовата структура в региона – различията между белия богаташки елит и бедните тъмнокожи маси, които от своя страна формират функционирането на официалните институции. Това означава, че възникването на формална демокрация през XIX и XX в. не води задължително до овластяване на обикновените хора, а по – скоро до продължаващото непряко господство на елита върху демократичните политически системи, които поддържат социалното статукво.
17. КУЧЕТА, КОИТО НЕ ЛАЯТ
Защо войните, които играят решаваща роля за формирането на съвременните държави в Европа и Китай, са много по – малко разпространени в Латинска Америка ► Защо стимулите за модернизация на държавата са много по – слаби ► Дали трябва да съжаляваме, че Латинска Америка преживява по – ниски нива на насилие
Твърдението, че Латинска Америка е родена с вродения дефект на социалното неравенство, не е особено впечатляващо. През 1808 г., когато започват латиноамериканските войни за независимост, малко общества в която и да е част на света се характеризират с висока степен на икономическо или социално равенство. С изключение на по – либералните Англия и Холандия, повечето европейски държави са аграрни общества, управлявани от феодални елити с дълбоко вкоренени привилегии. Китай не познава феодализма, но за сметка на това познава силната авторитарна държава, земевладелската класа и огромната маса от зависими и бедни селяни. Същото може да се каже и за всички други големи аграрни империи в Индия, Турция, Персия и царствата в Югоизточна Азия. Северна Америка е един от малкото региони в света, необременен от дълбоко вкоренено социално неравенство, поне що се отнася до бялото население. А с изключение на Франция, едва ли има страна, която да познава модерната държавност.
През следващите два века обаче някои страни се развиват в съвсем различна посока. Прусия, Дания, Холандия, Великобритания и други европейски страни последват Франция в изграждането на централизирани бюрокрации по вебериански модел. Френската революция отприщва не само искания за масово участие в политическия живот, но и нова форма на идентичност, благодарение на която общият език и култура стават източник за сплотеността на новата демократична общественост. Този феномен, известен като национализъм, става причина за преначертаване на политическата карта на Европа, вследствие на което на мястото на обвързаните от брачни и феодални задължения династични държави възникват държави, които се основават на принципа на етнолингвистичната солидарност. Масовата военна повинност след Френската революция съчетава за пръв път всички тези тенденции: революционното правителство в Париж успява да мобилизира голяма част от дееспособното мъжко население в защита на Франция. Под управлението на Наполеон мобилизираните от държавата французи завладяват голяма част от Европа.