Произход на политическия ред [bg]

Относително високият статус на жените в Западна Европа е случаен страничен продукт на собствените интереси на Църквата. Църквата създава трудности една вдовица да се омъжи повторно в рамките на семейната група и по този начин да възстанови собствеността на имота за племето, поради което тя самата трябва да притежава имота си. Правото на жената да притежава собственост и да се разпорежда с нея, както пожелае, е в полза на Църквата, тъй като осигурява голям източник на дарения от бездетни вдовици и стари моми. А правото на жената да притежава собственост е фатално за агнатичните родословия, тъй като подкопава принципа на еднолинейно унаследяване.

Католическата църква се справя много добре финансово през вековете след тези промени на правилата, въпреки че това не е просто случай на post hoc ergo propter hoc. Към края на VII в. една трета от плодородната земя във Франция е в ръцете на Църквата; между VIII и IX в. църковните имоти в Северна Франция, териториите на Германия и Италия се удвояват. Тези дарения превръщат Църквата в могъща икономическа и политическа институция и стават причина за конфликта за инвеститурата на Григорий VII (описан в глава 18). Има някои паралели между тези дарения и даренията с вакъфи на благотворителни фондове от заможни мюсюлмани. Но докато много от вакъфите са хитрост от страна на богатите с цел да защитят своята собственост от данъци и да я прехвърлят на децата си, то земите, дарявани от бездетни вдовици и стари моми, са без условия. По този начин Църквата се оказва огромен земевладелец, който управлява имения и контролира икономическото производство от страна на крепостни селяни из цяла Европа. Това помага на Църквата в нейната мисия да нахрани гладните и да се погрижи за болните, както и да осъществи значително разрастване на свещеничеството, манастирите и абатствата. Но това налага и необходимостта от изграждане на вътрешна управленска йерархия и система от правила в рамките на самата Църква, което я прави независим политически участник в средновековната политика.

Тези промени оказват разрушително въздействие върху племенната организация в цяла Западна Европа. Родствените структури на германските, скандинавските, маджарските и славянските племена се разпадат в продължение на две–три поколения след приемането на християнството. Вярно е, че тези покръствания се коренят в политиката като приемането на Светото причастие от унгарския монарх Ищван (св. Стефан) през 1000 г. Но действителната промяна на обществените нрави и семейните правила на социално и на културно нива се осъществява не от политическите власти, а от Църквата.