Произход на политическия ред [bg]

Но все още не сме достигнали до точния момент на европейския преход от родството, нито до убедителен причинно–следствен механизъм. Най – убедителното обяснение за промяната е дадено от социалния антрополог Джак Гуди, който измества началата дата на прехода до VI в. и приписва отговорността за него на самото християнство – или по–точно на институционалните интереси на Католическата църква.

Гуди отбелязва, че отличителният западноевропейски модел на брака започва да се обособява от доминиращия средиземноморски модел към края на Римската империя. Средиземноморският модел, който включва римските родове, е силно агнатичен или патрилинеен, което е причина за сегментарната организация на обществото. Агнатичната група е склонна към ендогамия с известно предпочитание към бракове между братовчеди. (В глава 11 отбелязах широкото разпространение на бракове между братовчеди в дравидианската култура на Южна Индия; той е много разпространен и в арабския свят, както и сред пущуните, кюрдите и много тюркски народи.) Съществува строго разграничение между половете и минимални възможности за жените да притежават собственост или да участват в обществения живот. Западноевропейският модел е различен във всяко отношение: наследството е двустранно; бракът между братовчеди е забранен и екзогамията се насърчава; а жените получават по–големи имуществени права и участие в обществени събития.

Тази промяна е осъществена от Католическата църква, която заема твърда позиция срещу четири практики: бракове между близки родственици, бракове с вдовиците на мъртви роднини (т.нар. левират), осиновяването на деца и развода. Беда Преподобни описва опитите на папа Григорий I да покръсти езическите англосаксонци през VI в., като осъжда изрично племенните практики на брак с близки роднини и левирата. По–късните църковни едикти забраняват конкубината и насърчават неразрушимата моногамна брачна връзка за цял живот между мъже и жени.

Причините за тези забрани, твърди Гуди, не са дълбоко вкоренени в Свещеното писание или в християнското учение. Забранените практики са често срещани в Палестина по време на раждането на Иисус; самият Иисус може би е плод на брак между братовчеди, а левиратът между евреи е честа практика. Евангелията наистина заемат антифамилистична позиция – в Евангелие от Матея Иисус казва: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Но това според Гуди са думите на един хилиастически пророк, който се опитва да вербува хора извън сигурността на родствените им групи за една нова схизматична секта. Теологичните аргументи в полза на новите забрани често са от Стария завет, който евреите тълкуват по съвсем различен начин.