Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
По време на този упадък на европейската цивилизация родството до известна степен се възвръща в резултат на разпадането на всеобхватните политически структури. Но структурата на агнатичните родословия на европейските народи вече е твърде крехка, за да стане източник на социална подкрепа. Феодализмът възниква като алтернатива на родството:
И все пак за индивида, застрашен от многобройните опасности, породени от атмосферата на насилие, родствената група, изглежда, не предлага задоволителна защита дори и през първата феодална епоха[92]. Формата, под която тя съществува тогава, е твърде неопределена и твърде непостоянна в очертанията си, твърде дълбоко подкопана от двойствеността на произхода по мъжка и женска линия. Ето защо хората са длъжни да се стремят към или да създават други връзки. По този въпрос историята е категорична, защото единствените региони, в които мощните агнатични групи оцеляват – германските територии по крайбрежието на Северно море, келтските области на Британските острови, – не знаят нищо за васалната зависимост и феодалното имение. Родствената връзка е един от основните елементи на феодалното общество; относителната слабост обяснява защо изобщо възниква феодализмът.
Феодализмът е доброволно подчинение на един индивид от друг, които нямат роднинска връзка, основаващо се на размяна на покровителство срещу работа: „Нито държавата, нито семейството вече не осигуряват задоволителна защита. Селската общност едва успява да поддържа реда в собствените си граници; градската общност почти не съществува. Навсякъде слабият човек изпитва необходимост да бъде защитен от някой по–силен. Силният от своя страна не може да опази престижа и богатствата си или дори да гарантира собствената си безопасност, без да си осигури чрез убеждение или принуда подкрепата на подчинени на служба при него."
Но все още не сме достигнали до точния момент на европейския преход от родството, нито до убедителен причинно–следствен механизъм. Най – убедителното обяснение за промяната е дадено от социалния антрополог Джак Гуди, който измества началата дата на прехода до VI в. и приписва отговорността за него на самото християнство – или по–точно на институционалните интереси на Католическата църква.
Гуди отбелязва, че отличителният западноевропейски модел на брака започва да се обособява от доминиращия средиземноморски модел към края на Римската империя. Средиземноморският модел, който включва римските родове, е силно агнатичен или патрилинеен, което е причина за сегментарната организация на обществото. Агнатичната група е склонна към ендогамия с известно предпочитание към бракове между братовчеди. (В глава 11 отбелязах широкото разпространение на бракове между братовчеди в дравидианската култура на Южна Индия; той е много разпространен и в арабския свят, както и сред пущуните, кюрдите и много тюркски народи.) Съществува строго разграничение между половете и минимални възможности за жените да притежават собственост или да участват в обществения живот. Западноевропейският модел е различен във всяко отношение: наследството е двустранно; бракът между братовчеди е забранен и екзогамията се насърчава; а жените получават по–големи имуществени права и участие в обществени събития.
Тази промяна е осъществена от Католическата църква, която заема твърда позиция срещу четири практики: бракове между близки родственици, бракове с вдовиците на мъртви роднини (т.нар. левират), осиновяването на деца и развода. Беда Преподобни описва опитите на папа Григорий I да покръсти езическите англосаксонци през VI в., като осъжда изрично племенните практики на брак с близки роднини и левирата. По–късните църковни едикти забраняват конкубината и насърчават неразрушимата моногамна брачна връзка за цял живот между мъже и жени.
Причините за тези забрани, твърди Гуди, не са дълбоко вкоренени в Свещеното писание или в християнското учение. Забранените практики са често срещани в Палестина по време на раждането на Иисус; самият Иисус може би е плод на брак между братовчеди, а левиратът между евреи е честа практика. Евангелията наистина заемат антифамилистична позиция – в Евангелие от Матея Иисус казва: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Но това според Гуди са думите на един хилиастически пророк, който се опитва да вербува хора извън сигурността на родствените им групи за една нова схизматична секта. Теологичните аргументи в полза на новите забрани често са от Стария завет, който евреите тълкуват по съвсем различен начин.