За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XVIII
Следствие, произтичащо от предишната глава
От това следва, че Китай не изгубва своите закони поради завоевание. Обичаите, нравите, законите, религията тук образуват едно цяло и всичко това не може да се промени изведнъж. Но тъй като е било необходимо да се промени или победителят, или победеният, на тази необходимост в Китай се е подчинил победителят; защото неговите нрави никога не са били това, което са били неговите обичаи; обичаите му — никога това, което са били законите му; законите му — никога това, което е била религията му; по-лесно е било той да се приспособи към победения народ, отколкото победеният народ да се приспособи към него.
От това произтича нещо твърде печално, а именно че християнството няма почти никаква възможност да се установи в Китай. Обетите за безбрачие, събирането на жени в църквите, тяхното необходимо общуване със служителите на религията, участието им в тайнствата, изповедта им на ухото на свещенослужещия, миросването им, едноженството — всичко това разрушава нравите и обичаите на страната, нанасяйки удар едновременно и на религията, и на законите.
Християнската религия чрез своята благотворителна дейност, чрез своето общо за всички богослужение, чрез общото участие в тайнствата иска сякаш да обедини всичко; обредите на китайците сякаш предписват всичко да бъде разграничено.
И тъй като това разделение, както видяхме, съответствува на духа на деспотизма изобщо, тук ние ще намерим една от причините, според които монархическото управление, а и всяко друго управление най-добре се съчетава с християнската религия.
Глава XIX
Как е станало това обединяване у китайците на религията, законите, нравите и обичаите
Китайските законодатели са смятали за главна цел на управлението спокойствието на империята. Като най-добро средство за нейното поддържане са считали подчинението. Ръководейки се от тази идея, те намерили за необходимо да се внушава уважение към родителите и в това съсредоточили всичките си сили. Те установили безброй обреди и церемонии, за да им бъдат отдавани почести както през живота им, така и след смъртта им. Такова едно почитание на мъртвите родители е било невъзможно без почитанието на живите. Церемониите в чест на умрелите родители са имали повече отношение към религията; церемониите в чест на живите родители са имали повече отношение към законите, нравите и обичаите; но и едните, и другите са били части от един и същ кодекс, а този кодекс е бил твърде голям.
Почитта към родителите по необходимост се разпространявала върху всички, които представяли родителите: старците, господарите, началниците, императорът. Тази почит към родителите предполагала на свой ред любов към децата; и следователно същата любов на старите към младите, на началниците към подчинените, на императора към поданиците. От всичко това са се образували обредите, а от обредите — общият дух на народа.
Сега вече може да се разбере какво отношение спрямо основите на държавната уредба в Китай са имали неща, които са изглеждали съвсем дребни. Тази империя е построена по образеца на семейството. Ако намалите бащината власт или даже ако отмените само церемониите, които са израз на уважение, вие отслабвате уважението към началниците, на които се гледа като на бащи; началниците вече няма да се грижат за хората, на които те трябва да гледат като на свои деца; и тази любов, която съществува между господаря и поданиците, започва малко по малко да изчезва. Отменете един от тези обреди и вие ще разклатите цялата държава. Само по себе си никак не е важно дали снахата всяка сутрин ще става, за да изпълни едни или други задължения към своята свекърва; но като се вземе пред вид, че тия външни действия постоянно напомнят за чувството, което трябва да се отпечата върху всички сърца и което, обхванало всички сърца, трябва да създаде духа, който да управлява империята, ще се разбере колко е необходимо да се извършва всяко едно от тия определени действия.
Глава XX
Обяснение на един парадокс у китайците
Странно е, че китайците, чийто живот изцяло се направлява чрез обреди, все пак са най-лукавият народ на света. Това най-добре се вижда в търговията, която никога не е могла да им внуши така характерната за нея представа за добросъвестност. Купувачът там е длъжен да носи теглилката със себе си, тъй като всеки търговец има три теглилки: една тежка — за покупки, друга лека — за продажба, и трета вярна — за хора внимателни. Вярвам, че ще мога да обясня това противоречие.