Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Върна се преди да бях направила и стъпка, но аз го игнорирах и отидох към голямото златно легло. Аз седнах в края и се плъзнах към центъра му, свих се на топка, ръцете ми се увиха около коленете.
— Добре — измърморих аз. Сега, когато бях там където исках да бъда, аз можех да позволя малко неохота. — Дай ми го.
Едуард се засмя.
Той се покатери по леглото, за да седне до мен, и моето сърце затупка неравно. Надявах се, че ще припише реакцията ми на вълнение заради подаръка.
— Ръчно направено — напомни ми той сурово, освободи лявата ми китка от крака ми, и докосна сивата гривна за момент. След това ми върна ръката.
Проучих го предпазливо. На отсрещната страна на верижката с вълка се имаше кристал във формата на сърце. Беше нарязано на много парчета, така че дори и на лека светлина от лампата то сияеше. Вдишах леко.
— Беше на майка ми — той се сви. — Наследих неща като това. Дадох няколко на Есме и Алис. Така че, ясно е, че не е голяма работа във всеки случай.
Аз се усмихнах.
— Но си помислих, че е добро представяне — той продължи. — То е твърдо и студено. — Засмя се. — И хвърля дъги на слънчева светлина.
— Забрави най-важната прилика — казах. — Красиво е.
— Моето сърце е просто тишина — премисли той — И също е твое.
Увъртях си китките за да може сърцето ми да мъждука.
— Благодаря ти. И за двете.
— Не, аз ти благодаря. Облекчаващо е да приемеш подаръка толкова лесно. Добра тренировка също — той се ухили, озъбвайки се.
Аз се надвесих над него, поставяйки главата си в ръцете му и се гушнах в него. Вероятно бе същото като да се опреш в картината на Микеланджело — Давид — само че перфектното мраморно същество уви ръцете си около мен и ме издърпа по-близо до него. Изглеждаше добро място за начало.
— Може ли да обсъдим нещо? Ще съм благодарна ако започнеш да бъдеш откровен.
Той спря за момент.
— Ще положа най-доброто си усилие — съгласи се той предпазливо.
— Не нарушавам никакви правила — обещах — това е точно за теб и мен — изясних. — Е… Бях впечатлена колко добре можехме да отстъпваме миналата нощ. Мислех си, че ще искам да използвам същите принципи в друга ситуация — чудех се защо се държах толкова официално. Сигурно беше от нервите.
— Какво ще искаш да преговаряме? — попита той с усмивка в тона на гласа си.
Борех се, опитвайки да намеря точните думи, с които да започна.
— Вслушай се в сърцето си — изропта той. — То полита като колибри. Добре ли си?
— Чудесно се чувствам.
— Моля те, продължи тогава — окуражи ме той.
— Е, предполагам, първо искам да поговорим за цялата работа с абсурдния брак.
— Той е абсурден само за теб. Та какво за него?
— Чудех се дали е отворен за преговори?
Едуард се намръщи сериозно.
— Аз вече направих най-големия компромис. Съгласих се да отнема живота ти въпреки моята по-добра оценка.
— Не — разтърсих глава, фокусирайки се над лицето си. — Тази част е вече уговорена. Не обсъждаме моите… обновления сега. Искам да обсъдим други детайли.
Той ме погледна подозрително.
— Кои детайли имаш в предвид?
Аз успях.
— Нека да изясним твоите предпоставки първо.
— Ти знаеш какво искам.
— Брак — направих думата да звучи като мръсна дума.
— Да — той се усмихна диво. — Като за начало.
Шокът развали моят внимателно съставен израз.
— Има още?
— Е — каза той и направи замислена физиономия. — Ако си моя жена, тогава каквото е мое е и твое… като пари за обучение. Така че, няма да има проблеми с Дартмут.
— Нещо друго? Докато си още абсурден?
— Не бих възразил понякога.
— Не. Няма време. Това е нарушаване на сделката, точно тук.
Той въздъхна копнеещо.
— Просто година или две?
Разтърсих главата си, устните ми се намръщиха.
— Продължи нататък.
— Това е. Освен ако не искаш да говорим за коли…
Той се ухили широко, когато аз се нацупих, тогава взе главата ми и започна да си играе с пръстите ми.
— Не знаех, че няма нищо друго, което да искаш, освен да се трансформираш в чудовище. Наистина съм любопитен — гласът му беше нисък и сух.
Спрях за момент, зяпайки неговата ръка върху моята. Все още не знаех как да започна. Чувствах, че ме гледа и се изплаших да направя същото. Кръвта започна да гори в лицето ми.
Неговите студени пръсти изчеткаха бузата ми.
— Ти се изчервяваш? — попита той с изненада. Продължих да гледам надолу. — Моля те, Бела, незнанието е болезнено.
Прехапах устна.