Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Никога няма да го направи — заяви Бран. — Не и Аря. — Но майстер Лувин бе непреклонен и ето че сега те седяха до Рикон.

Слугите поднасяха всяко блюдо най-напред на Бран, за да вземе, ако пожелае, владетелския си пай. Докато стигнат до патиците, той не можеше да хапне нищо повече. След това само кимваше одобрително на всяко поднесено блюдо и махваше с ръка да го отнесат. Ако блюдото миришеше особено апетитно, пращаше го на някой от васалните владетели на почетния подиум в знак на приятелство — майстер Лувин му бе обяснил, че е длъжен да го прави. Сьомга изпрати на окаяната и тъжна владетелка на Роговия лес, глиганското — на буйните Ъмбър, платото с гъска в сос от боровинки — на Клей Кервин, а един огромен калмар — на надзорника на конюшните Джозет, който не беше нито лорд, нито гост, но се бе погрижил за обучението на Игруша. Сладки изпрати на Ходор, както и на баба Нан без никакъв особен повод, освен че ги обичаше. Сир Родрик му напомни да прати нещо и на осиновените си братя, затова изпрати на Малкия Уолдър някакво варено цвекло, а на Големия Уолдър — ряпа, пържена в масло.

Долу по пейките мъжете на Зимен хребет се бяха омешали с простолюдието от зимното градче, с приятели от околните твърдини и с придружителите на знатните гости. Някои лица Бран никога не беше виждал, други познаваше не по-зле от своето, но и те сега му изглеждаха еднакво чужди. Наблюдаваше ги сякаш отдалече, все едно че продължаваше да седи зад прозореца си в спалнята и да гледа долу към двора, всичко да вижда, но да е настрана от всичко.

Оша се движеше между масите и наливаше ейл. Един от хората на Леобалд Толхарт пъхна ръка под фустите й и тя счупи глинената кана в главата му, което предизвика бурен смях. Но виж, Микен беше шмугнал ръката си под корсажа на някаква жена и тя като че ли нямаше нищо против. Бран погледа как Фарлън накара червената си кучка да се изправи на задните си лапи да го моли за кокали и се усмихна, когато костеливите пръсти на баба Нан отчупиха от топлите кори на баницата. А на подиума лорд Виман нападна димящо плато с калмари, сякаш бяха вражеска войска. Беше толкова дебел, че сир Родрик се разпореди да му сковат специален широк стол, за да може да седне, но се смееше гръмко и често и Бран реши, че му харесва. Бедната и скръбна лейди Рогов лес седеше до него и отчупваше вяло от храната си. От другата страна на високата маса Хотън и Море играеха някаква пиянска игра — блъскаха си роговете за пиене като рицари на двубой.