Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
По настояване на Асара собственикът им носеше храна през определено време. Тази услуга се заплащаше. Парите, които Асара и Кайку носеха, не бяха нещо кой знае какво за градските стандарти, ала се оказаха цяло състояние за Чайм. Кайку започна да се храни — едва-едва в началото, а после, когато свитият й стомах се поотпусна при възможността да навакса изгубената енергия, се нахвърли на храната като вълк. През нощта спяха сгушени една в друга заради студа и ужасното течение. Асара накара собственика да донесе още чаршафи, ала Кайку въпреки всичко продължи да трепери.
На третия ден момичето вече се чувстваше по-добре. Тя се обърна към Асара, която седеше на края на леглото и сресваше косите си, и заговори:
— Сигурно си любопитна да узнаеш къде съм била.
— Да, мислех си за това — отвърна жената.
— Прости мълчанието ми — рече Кайку. — Трябваше да помисля върху много неща.
Някогашната прислужница спря да се реше и се обърна, за да погледне към девойката, която седеше на леглото, увита с одеялото, обгърнала коленете си с ръце.
— Доста си страдала — отбеляза, оправдавайки я.
— Не повече, отколкото заслужавах — отвърна тя. После разказа на Асара за това, което беше видяла и направила, за пътешествието й през планините, за това как бе убила Чаросплетника, чиито дрехи бе откраднала, за Маската и за прекосяването на преградата, която скриваше манастира от външния свят. Разказа й за обиталището на Вещерите и за странните същества вътре в него, за тъмницата, където бяха затворени Различните, както и за обвинението на онази твар: „виж какво направи с нас…“.
Очите на Асара се разшириха, когато Кайку й съобщи какво бе видяла в залата, където се намираше вещерският камък, а после й описа и видението, с което Маската я беше осенила. Тя не заплака, когато заговори за баща си и неговата съдба; ала сълзите проблясваха в очите й, потрепвайки зад клепките й. Накрая разказа на събеседничката си за истинската същност на вещерските камъни. Ревниво охраняваният източник на могъществото на Чаросплетниците беше виновен за заразата в земята. Кайку, Асара, Кайлин, престолонаследничката Лусия… всички Различни бяха просто страничен ефект от енергията на вещерските камъни, която Чаросплетниците втъкаваха в своите Маски.
Докато момичето говореше, жената остана буквално без дъх от изумление. Всяка дума обаче сякаш засилваше скептицизма й. Вещерските камъни — източник на заразата? Чаросплетниците — виновни за появата на същите тези Различни, чиято смърт жадуваха толкова много? За първи път от много време насам Асара чувстваше, че се намира на прага на нещо, което наистина си заслужаваше. Всичко, за което беше работила през последните години с Аления орден и Либера Драмак, цялото онова време, когато беше прислужница на Кайку… всичко това изведнъж изпъкна ясно пред нея, тя усети пулсирането на кръвта в тялото си и се почувства жива.
— Знаеш ли какво си открила? — едва можа да каже жената. — Знаеш ли какво означава това? — Тя сграбчи момичето за ръката. — Сигурна ли си? Сигурна ли си, че това наистина са били спомените на баща ти? Че не си изпаднала в делириум?
— Абсолютно, доколкото мога да бъда сигурна в нещо — каза уморено девойката. — Обаче записките на татко изгоряха заедно с къщата, а ако е имало някои в апартамента му в Аксками, много се съмнявам, че си стоят непокътнати там и ни чакат да ги намерим.
— Но това може да унищожи Чаросплетниците! — въодушевяваше се Асара. — Ако благородниците разберат, ако можехме да го докажем… яростта, че са били мамени толкова дълго време… духове, дори и да не можем да сторим това, поне да се опитаме да посадим семето на съмнението, да им помогнем да си зададат правилните въпроси! Защо никой не се е замислял за това преди?
— Замислял се е — отвърна Кайку. — Обаче повечето учени са покровителствани от благородник, който на свой ред има Чаросплетник. Най-вероятно са се сблъсквали с инциденти, преди да успеят да напреднат достатъчно в проучванията си. Баща ми беше независим учен, пазеше изследванията си в тайна, и пак беше разкрит.
Асара почти не я слушаше.
— Как успя да се измъкнеш, Кайку? От манастира?
Девойката вдигна рамене.
— Беше лесно.
Тогава й разказа останалата част от историята си. Когато се бе свестила от припадъка, породен от глада и напрежението, се бе насилила да се изправи на крака и се беше опитала открие път до по-централните части на манастира, където трябваше да има храна. Кайку не можеше да каже дали Маската й бе помогнала, или не, ала не след дълго откри кухнята, където се суетяха някакви дребни слуги, които не беше срещала до този момент. Те имаха телосложението на джуджета, бяха жилави и мургави, а пуешките им физиономии не разкриваха нищо за мислите им — ако изобщо имаха някакви мисли. Изглеждаха простовати и раболепни — идеални за слуги.