Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Сигурно акцента? — предположи Алена с престорена наивност.
Брегър се изсмя високо на думите й.
— О, не! — възрази той. — Не може да е само за това. Покрай службата в армията Коул просто е видял много свят въпреки младостта си!
Коул не вземаше участие във веселия разговор на масата. Той седеше намръщен и мълчалив и обръщаше една след друга чашите с вино. По време на вечерята само кимваше хладно, когато го заговореха. Той крадешком наблюдаваше жена си и се възхищаваше от умението й да поддържа оживения разговор и от блестящия хумор, с който пресичаше привидно безобидните въпроси на Ребел Къмингс.
За театралното представление отдавна беше станало късно, когато привършиха вечерята. Коул извади часовника си и изруга тихо, щом видя колко е часът. Разговорът стихна отведнъж. Всички се обърнаха към него и го погледнаха въпросително.
— Всъщност ние смятахме да ходим на театър — обясни той, без да крие лошото си настроение.
— Положително нищо не сте изпуснали — успокои го Каролайн. — По това време на годината оттук минават само второстепенни артисти.
Коул се опита да потисне една прозявка.
— Мисля, че трябва да си тръгваме. — С тези думи той се изправи и се сбогува. На Алена не й остана нищо друго, освен да го последва.
Докато те излизаха, останалите ги гледаха в неловко мълчание.
Навън Алена потръпна от нощния хлад и се загърна плътно в широката си наметка.
— Ела, седни по-близо до мен — каза Коул с нежна настойчивост, когато се качиха в каретата. — Така ще се топлим един друг, а и за крака ми ще е добре.
Алена колебливо изпълни неговото желание и се притисна плътно до топлото му силно тяло. Не можеше да отрече, че така се чувстваше много по-добре. Без съпротива му позволи да я прегърне и да я притисне още по-здраво до себе си. Облегнала главата си на рамото му, тя бързо забрави фантазиите си за бесния вълк и хванатия в капан заек. Напротив, сега съжаляваше, че този странен брачен договор не й позволява да установи по-нежни отношения с него и да им се наслаждава.
— Представях си вечерта съвсем различна — каза тихо Коул. — Най-малкото по-интимна. Може би ще трябва да те заведа до Сейнт Пол. Това е доста далече от къщи и там положително няма да срещнем толкова познати.
— И какво целиш с това? — попита Алена спокойно.
Играейки си, Коул подръпваше панделките на наметката й, докато те се развързаха и дрехата се плъзна от раменете й.
— С най-голяма радост бих те заключил за една седмица в хотелска стая и бих те любил непрекъснато, както си мечтая от дълго време.
Алена вдигна глава от рамото му и се взря да види лицето му в мрака.
— Сега съм съвсем объркана и изобщо не знам вече какво да мисля за нашия необикновен брак.
Коул се опита да придаде на гласа си невъзмутим тон:
— Може би най-после трябва да проумееш, че този брак е като всички други, и да очакваш същото, което всяка съпруга нормално очаква от мъжа си. Предполагам, че си разбрала колко много жадувам за този миг. Цялото ми е същество се стреми отново да те притежава, Алена. Вече почти не съм в състояние да мисля за друго.
Дъхът на Алена спря, когато ръката му се плъзна в деколтето й и обхвана голото изобилие на гръдта й. Огън премина през нея, когато той се облегна назад, почти я притегли върху себе си и покри шията й със страстни целувки. Всеки миг можеше да легне отгоре й и тогава край с нейната така трудно поддържана съпротива.
Отмаляла, Алена опря ръка в гърдите му и го отблъсна. С треперещи пръсти оправи роклята си и го спря, когато отново посегна към нея.
— Моля те, остави това, Коул — протестира тя слабо, опитвайки се да потисне пулсиращото желание, което гореше в дълбините на тялото й и й напомняше за нейните собствени страстни копнежи. — Този брак не е като другите. Това е моят брак и затова е нещастен, както всичко, с което съм се захващала досега — каза тя тъжно.
— Нямаше да я такъв, ако оставиш нещата да следват естествения си ход — отговори й Коул.
— Харесва ми да се отнасят с мен като с жена, особено ти! — увери го тя горещо.
— Хайде да престанем с тези безсмислени мъчения! — Коул я хвана за ръката и я обърна към себе си. — Аз съм мъж и ти си жена. Нямаш право да ме отблъскваш.
— Тогава кажи ми, моля те, какво още трябва да очаквам? — промълви тя с несигурен глас. — Първо ме подвеждаш да сключа един уж платоничен брак, но едва съм дошла, и ти веднага се опитваш да ме любиш, пък било то и насила. После ме заплашваш, а сега се опитваш да ме прелъстиш в тази карета. Не можеш ли да разбереш, че вече не знам какво да мисля за всичко това?