Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Виждам, че сте двама — един голям и един малък. Дай ми малкия, защото съм гладна, и ще те оставя да си вървиш.
Тогава Н!ука страшно се уплашила, защото разбрала, че старата Хиена е убила мъжа й и че скоро ще я хване и ще убие и нея, и детето й, а наблизо нямало никой от племето да й помогне. Била сама в нощта.
Гласът на !Ксабу беше придобил особена интонация, сякаш автентичната приказка с нейните автентични думи се мъчеше да прозвучи през чуждия английски език. Рени, която досега изпитваше известно притеснение, че приятелят й май възприема приказката за истина, бе осенена от внезапно прозрение. Да, това беше приказка — нито повече, нито по-малко, — но приказките бяха едно от нещата, чрез които хората придават форма на Вселената. Всъщност, осъзна тя, !Ксабу беше съвсем прав: между една приказка, религиозното осенение и научната теория почти нямаше разлика. Мисълта я обезпокои, но от нея изпита и странно облекчение и за миг изгуби нишката на разказа му.
— … се издигнал пред нея от пясъка — висок три пъти колкото нея. Тя се покатерила по камъка, притиснала детето към гърдите си. Чувала дишането на Хиената все по-силно зад гърба си и когато погледнала назад, видяла огромните й жълти очи в мрака, които ставали все по-големи и по-големи. Отново запяла:
— Дядо Мантис, помогни ми сега, Бабо Звездице помогни ми сега, дайте ми сили да се изкача!
Покатерила се нависоко, където Хиената не можела да я стигне, и там се свила в една пукнатина, а онази долу се заразхождала напред-назад.
— Скоро ще огладнееш, скоро ще ожаднееш — извикала й Хиената. — Скоро и детето ти ще огладнее и ще ожаднее и ще заплаче за сладко млечице и вода. Скоро ще напече горещото слънце. Скалата е гола и на нея нищо не расте. Какво ще правиш, когато те заболи стомахът? Когато езикът ти се напука като пресъхнала кал?
Тогава Н!ука много се уплашила, защото всичко което казала старата Хиена, било вярно. Започнала да плаче и да нарежда:
— Тук ще е краят ми, където нямам нито един приятел и семейството ми е надалеч.
Чувала как долу старата Хиена си припява, готова дълго да чака. В този момент един глас я попитал:
— Какво правиш тук, на нашата скала?
От върха на скалата се спуснал човек — бил от хората, които седят на петите си. Едно време моят народ воювал с песоглавците, затова Н!ука се уплашила.
— Не ми причинявай зло — замолила се тя. — Старата Хиената ме накара да се кача тук. Уби мъжа ми, а сега чака долу да убие мене и детето ми.
Човекът я погледнал и заговорил ядосано:
— Защо приказваш така? Защо молиш да не ти причиняваме зло? Сторили ли сме ти нещо лошо досега?
Н!ука навела глава.
— Твоят и моят народ някога са били врагове. Били сте се във война с дядо Мантис. Аз никога не съм ви предлагала приятелството си.
— Това, че не си приятел, не те прави враг — рекъл й песоглавецът, — а Хиената е наш общ враг. Ела горе на скалата при моите хора.
Н!ука се закатерила след него. Когато стигнала до върха на скалата, видяла, че всички песоглавци били с шапки от кожа на язовец и щраусови пера, защото празнували. Дали храна и на нея и на детето й и когато всички се наяли, най-старият и най-мъдрият от хората, които седят на петите си, се обърнал към нея:
— Сега трябва да поговорим и да измислим какво да направим със старата Хиена, защото и ние не можем да мръднем от тази скала, а вече изядохме всичката храна и изпихме всичката вода.
Говорили много дълго и когато Хиената долу в ниското започнала да губи търпение, им викнала:
— Подушвам хората, които седят на петите си — и тях ще изпохапя и ще строша костите им с моите челюсти. Слезте долу и ми дайте най-малкия и най-крехкия и ще оставя останалите да си вървят.
Старият песоглавец се обърнал към Н!ука и й казал:
— Твоите хора могат да призовават червения пламък. Призови го, ако можеш, и ние ще направим нещо.
Н!ука извадила огнивото си и се навела ниско, така че вятърът да не издуха искрата, и когато червеният пламък се разгорял, тя и песоглавците взели един голям камък и го поставили в огъня. Когато се нагорещил, Н!ука го увила в парчето кожа, което й дал старият песоглавец, после отишла до ръба на скалата и викнала на старата Хиена:
— Ще ти хвърля детето си, защото съм гладна и жадна, а скалата е гола.
— Добре, хвърли го! — извикала Хиената. — И аз съм гладна.
Н!ука се навела и хвърлила горещия камък. Старата Хиена веднага го нагълтала заедно с кожата. Когато го погълнала, камъкът започнал да я изгаря и тя се замолила на облаците да изпратят дъжд, но дъжд не завалял. Затъркаляла се по земята и се опитала да го повърне, но през това време Н!ука и песоглавците слезли от скалата, събрали още камъни и убили Хиената с тях.