Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
След малко отново се взираха в златистата мъгла, проснала се сега върху огромния екран на лабораторията.
— Имам устройство за изчистване на образа, което може и да помогне — каза Ван Блийк. — Докато обядваме, то може само да се справи с предварителните етапи — да изчисти шума и да пренареди сигнала, доколкото е възможно. Да вървим. Джеремая сигурно вече приритва.
— !Ксабу! — постави длан върху рамото му Рени. Бушменът сякаш бе хипнотизиран от образа на екрана.
— Добре ли си?
— И сега, дори и толкова деформиран, ми се струва познат. — Той не откъсваше очи от безформените вихри в кехлибарено, златисто и кремаво. — Виждал съм го някъде, но е по-скоро чувство, отколкото спомен.
— Не знам какво да кажа — сви рамене Рени. — Да вървим да обядваме. Може да се сетиш.
Последва я почти без желание, а на вратата на асансьора още веднъж погледна назад, сбърчил чело от недоумение.
Сюзън се оказа права: Джеремая беше повече от обиден, когато тя и гостите й пристигнаха за обяда с двайсетминутно закъснение.
— Изключих рибата едва когато ви чух, че се качвате — измърмори укорително той. — Но за зеленчуците не гарантирам.
Всъщност зеленчуците бяха чудесни, а костурът беше крехък и се топеше. Рени не си спомняше откога не беше яла толкова вкусна храна и си направи труда да похвали Дако. Настроението му като че ли се повиши и той кимна, докато разтребваше масата.
— Доктор Ван Блийк предпочита да яде сандвичи всеки ден — отвърна той като търговец на картини, когото са помолили за живопис върху черно кадифе.
Сюзън се разсмя.
— Просто не ми се иска да си губя времето, за да се качвам, когато имам работа. В дните, когато не работя по цял ден, усещам възрастта си. Ти не искаш да съм стара, нали така, Джеремая?
— Вие не сте стара — отговори той. — Вие сте инат и егоцентрик.
И той се оттегли в кухнята.
— Горкичкият — поклати глава Сюзън. — Дойде да работи при нас, докато мъжът ми беше още жив. Тогава организирахме приеми, идваха хора от университета, чуждестранни гости. Управлението на домакинството го удовлетворяваше много повече, сигурна съм. Но е прав — през повечето дни не ме вижда след закуска, освен ако не трябва да ми донесе кореспонденцията. Оставя хапливи бележчици за всичко, което е свършил, а аз не съм забелязала. Страхотно ме забавляват, между нас казано.
!Ксабу през цялото време беше наблюдавал Джеремая с ненатрапчив интерес.
— Напомня ми брата на майка ми — горд човек, който може повече от онова, което искат от него. Не е добре за Духа.
Сюзън присви устни. Рени си помисли, че може и да се е засегнала.
— Може и да си прав — каза след малко доктор Ван Блийк. — Напоследък не съм изправяла Джеремая пред особени предизвикателства — по-скоро се оправям сама. Може би е егоистично от моя страна. — Тя се обърна към Рени: — Той дойде при нас, когато всичко още беше много неуредено, разбира се. Беше съвсем необразован — нямаш представа каква късметлийка си, Ирене. По твое време образователната система беше къде-къде по-добра. Според мен Джеремая би се справил с какво ли не, стига да му се даде възможност. Страшно бързо възприема и е много старателен. — Доктор Ван Блийк погледна към сребърната лъжичка, която държеше в изкривените си пръсти. — Надявах се неговото поколение да е последното, пострадало по наша вина.
Рени моментално се замисли за баща си, удавник в един невидим за околните океан, неспособен да открие твърда почва, на която да се закрепи.
— Ще си помисля за онова, което каза, !Ксабу — остави лъжичката Сюзън и енергично избърса ръце. — Възможно е човек да закостенее в навиците си. Както и да е, да видим какво ще правим с нашия тайнствен град.
Програмата за обработване на образа бе възстановила снимката до степен на разпознаваемост. Структурата на града се мержелееше като градина от неясни вертикални продълговати форми и триъгълници с импресионистични мазки, представляващи пътищата и релсите във въздуха. Рени и доктор Ван Блийк започнаха да поправят малки участъци, добавяйки детайли по спомен, които избистряха общите форми, очертани от устройството за изчистване на образа. !Ксабу се оказа изключителен помощник. Имаше удивителна визуална памет: ако Сюзън и Рени само си спомняха, че върху някоя плоска стена е имало прозорци, !Ксабу често можеше да каже точно колко са били и кои от тях са били осветени.
След малко повече от час се очерта картина, в която можеше да се разпознае златният град, изгорял на екрана за части от секундата. Не беше съвсем категорично оформена и имаше участъци, в които реконструкцията бе извършена предимно по догадки, но всеки, който го бе виждал вече, щеше да го разпознае.