Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
И ето че бързо стигнаха до същината. Егвийн все още не беше сигурна как да й каже какво е научила, без да се издаде пред Мъдрите, но изглежда, единственият възможен начин беше просто да го каже, пък после да си търси изход.
— Елайда е Амирлин, Моарейн. Не знам какво се е случило със Сюан.
— Как го разбра? — попита тихо Моарейн. — Да не си научила нещо, бродейки в съня? Или най-сетне Талантът ти на Съновница се е изявил?
Ето, това беше изходът й. Някои Айез Седай в Кулата смятаха, че тя може да се окаже Съновница, жена, чиито сънища предсказват бъдещето. Тя наистина бе имала сънища, за които беше уверена, че съдържат смисъл, но да се научи да ги тълкува беше друго нещо. Мъдрите й обясняваха, че знанието трябва да й дойде отвътре и че никоя Айез Седай не може да й помогне. Ранд, сядащ на някакъв стол, и някак си тя знаеше, че притежателната на стола ще се ядоса до смърт затова, че са й отнели стола; това, че притежателната беше жена, беше единственото, което можеше да измъкне от този сън, и нищо повече. Понякога сънищата бяха по-сложни. Перин, излегнат с Файле в скута му, как я целува, докато тя го гали по късо подстриганата брада, която той носеше в съня. Зад тях се вееха две знамена, червена вълча глава и пурпурен орел. Мъж в светлозелено палто стоеше до рамото на Перин, мъж с голям меч на гърба. По някакъв начин тя знаеше, че е Калайджия, въпреки че Калайджиите никога не докосваха меч. И всичко в този сън, освен брадата, й се струваше важно. Знамената, целуващата Перин Файле, дори Калайджията. Колкото по-близо пристъпваше към Перин, толкова повече от всички неща сякаш се излъчваше смразяваща предопределеност. Друг сън: Мат хвърля зарове, кръв капе от лицето му, но периферията на кожената му шапка е дръпната надолу и тя не може да види раната му. Друг: Том Мерилин бърка с гола ръка в огън, за да измъкне синьото камъче, което сега висеше на челото на Моарейн. Или сън за някаква буря: големи тъмни облаци се търкалят по небето, но дъжд няма, и някакви вилообразни светкавици, съвсем еднакви, раздират земята. Сънищата ги сънуваше, но като Съновница засега беше пълен провал.
— Видях заповед за задържането ти, Моарейн, подписана от Елайда като Амирлин. И не беше обикновен сън. — Съвсем вярно. Просто не цялата истина. Тя изведнъж се зарадва, че Нинив я няма. — „Аз щях да изпия чашата, ако беше тук.“
— Колелото тъче така, както само пожелае. Навярно няма да се окаже толкова съществено, ако Ранд преведе айилците през Драконовата стена. Съмнявам се, че Елайда е продължила да поддържа връзки с владетели, макар да знае, че Сюан го правеше.
— Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Мислех, че Сюан ти е приятелка, Моарейн. И една сълза ли не можеш да отрониш за нея?
Айез Седай я изгледа и хладният й невъзмутим поглед й подсказа колко път още й предстои, преди да може и тя да използва титлата. Седнала, Егвийн беше почти с една глава по-висока, и освен това беше по-могъща в Силата, но за да бъдеш Айез Седай се изискваше повече от това да си силна.
— Нямам време за сълзи, Егвийн. Драконовата стена вече е само на няколко дни път, а Алгуеня… Двете със Сюан бяхме приятелки. Още няколко месеца и ще станат вече двадесет и една години, откакто започнахме да търсим Преродения Дракон. Само ние двете, наскоро издигнати Айез Седай. Скоро след това за Амирлин беше издигната Сиерин Вайю, Сива, с по-скоро червен уклон. Ако тя беше разбрала какво възнамеряваме, остатъкът от живота ни щеше да премине в отслужване на наказания и Червените щяха да ни следят неотлъчно дори когато спим. Има една поговорка в Кайриен, въпреки че съм я чувала и в Тарабон, и в Салдеа. „Вземи каквото искаш, но си плати.“ Двете със Сюан избрахме пътя, който сами искахме, и знаехме, че един ден може би ще трябва да си платим.
— Не разбирам как можеш да си толкова спокойна. Сюан може да е мъртва или дори усмирена. Елайда или ще се опита да се противопостави на Ранд, или да го задържи някъде, докато дойде Тармон Гай-дон — знаеш, че никога няма да позволи един мъж, който прелива, да ходи на свобода. Добре поне че не всички стоят зад Елайда. Някои от Синята Аджа се събират някъде — все още не знам къде точно — и мисля, че и други са напуснали Кулата. Нинив каза, че прихванала съобщение, че всички Сестри са добре дошли да се завърнат в Кулата, очи и уши на Жълтите. Щом Сините и Жълтите са се махнали, сигурно има и други. А ако те се противопоставят на Елайда, може би ще подкрепят Ранд.
Моарейн тихо въздъхна.
— Нима очакваш да се радвам, че Кулата се е разцепила? Аз съм Айез Седай, Егвийн. Отдала съм живота си на Кулата дълго преди дори да заподозра, че Драконът ще се прероди, докато съм жива. Кулата е била крепост срещу Сянката в продължение на три хиляди години. Насочвала е владетели към мъдри решения, спирала е войни преди да са започвали, прекратявала е започнати вече войни. Това, че човечеството изобщо помни, че Тъмния чака да се измъкне на свобода, че ще настъпи Последната битка, се дължи единствено на Кулата. Кулата — цяла и единна. Бих могла почти да пожелая всяка сестра да се е заклела пред Елайда, каквото и да е сполетяло Сюан.