Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Аспарух усети като топъл лъх грижата на баща си и като че ли усети, че Кубрат е на кулата. И тихо каза:
— Исак, щом си ходил толкова, че си могъл да учудиш хана на болгарите, кажи ми, чу ли нещо за страната на безсмъртните?
А евреинът също така тихо му отговори:
— Няма такава страна, господарю. Иначе отдавна щяха да я намерят хилядите императори, царе и ханове, та нямаше да се удивляваме на техните гробници и да ги разграбваме.
Аспарух каза:
— Чел съм в индуски и китайски книги за тази страна.
Евреинът каза:
— И аз съм чел. И дори вярвах, че има страна на хора с дупка на гърдите, които могат да се пренасят на кол, и мислех, че има хора птици, хора костенурки и хора риби. А излезе, че има само хора глупци. Ходих с кервани по тези земи, където според книгите трябваше да живеят тези чудновати хора. И какво — там живееха хора като тебе и мене.
Аспарух помълча и попита:
— А няма ли поне страна, в която хората живеят много дълго?
Евреинът отговори:
— Има. Веднъж, когато бягах от смъртта, попаднах в една долина на Кавказ. Там живееха хора на двеста години. Повярвах им, защото един беше излизал от долината в дните на Атила и дори беше донесъл хунска сабя от онова време. Иначе никой не излизаше от долината.
Аспарух се обърна с цяло тяло към евреина и го хвана за раменете. И го попита:
— Разбра ли тайната на тези хора? Пита ли ги какво ядат и пият?
Евреинът най-напред се стресна и се учуди на разпалените Аспарухови думи, после се вгледа в очите му и разбра, че момчето чака отговора му с нетърпение и трепет и че това не е момчешко любопитство. Тогава евреинът се превърна в стар баща, който говори със сина си, и гласът му стана друг, и осанката му друга. Скръбно и мъдро той каза на Аспарух:
— Сине, тези хора нямаха тайни. Те ядяха и пиеха като нас и тяхното дълголетие не може да ни научи на нищо, нито пък може да ни ползва.
Аспарух сне ръцете си от раменете на евреина и с недоверие попита:
— Защо не остана при тях?
Евреинът отговори:
— Ще ти кажа. Преди стотина, не — само преди петдесет години съобщили на последния император от династията Суй, известния Ян Гуан, че в горите на свещената планина забелязали елен с рога, когато всички елени били хвърлили рогата си. А някъде било писано, че безсмъртните елени не сменят рогата си. Тогава императорът заповядал да хванат елена жив. И го хванали с големи мъки, въпреки че ако е бил безсмъртен, нямало защо да се страхуват, че могат да го убият. И какво видели? Еленът наистина не сменял рогата си, ала не защото бил безсмъртен, а защото бил скопен. Когато се борил със свой съперник, оня като с нож отрязал мъжките му части. И еленът си стоял с вечни рога, защото новите рога растат заедно с мъжката сила всяка пролет и новите рога трябват на елените, за да се бодат с тях и да се борят за кошутите. Ако бях останал в долината, щях да съм като скопен. Щях да ям мляко и да гледам вечните снегове. И щях да имам вечни рога. А пък аз искам, господарю, да ми чупят рогата и да ми растат нови, да бода другите и те да ме бодат. И от време на време, е — въпреки че съм се отказал — да се качвам на някоя кошута…
И евреинът протегна ръка към Фанагория, но сочеше не града, а зелените градини около него, в които се виждаха редовете на лозите и тук-таме белееха покривите на крайградските къщи. И каза:
— А ти мислиш ли, че е по-зле от Кавказ тук да си купя една къщичка с едно старо лозе? И лете да слушам щурците и жабите, а зиме вятъра и вълците? И от време на време да ходя в улицата на момичетата, за да слушам техните тъжни и глупави разкази. Не, не и не! Сто пъти — не!
Евреинът яростно размаха ръце около себе си, за да прокуди сладкото изкушение, сякаш пъдеше стършел с тройно жило. И каза:
— Не и не! Искам да вървя, докато мога, и да умра с отворени очи.
И Аспарух го гледаше и слушаше. Видя, че евреинът е стар човек с увиснала кожа и увехнали пръсти, и почувства, че силата му изтича, а той храбро се бори със старостта. И неочаквано евреинът заприлича на Кубрат, та се сля с Кубрат. И Аспарух помисли за баща си не като за издялан от дърво безсмъртен идол, а като за стар човек, който се нуждае от помощ и подкрепа. И Аспарух каза:
— Добре, нека няма страна на безсмъртните и страна на хилядолетниците. Но няма ли треви, води и камъни, които дават сила на човека да се бори с времето?
Евреинът впери поглед в лицето на Аспарух и му рече:
— Това вече беше питане на зрял мъж. Да, има такива средства — някои по-слаби, други по-силни. Има билки и води, камъни и кал, но има един корен, който крие в себе си силата на живота. Само че много трудно се намира и е много, много скъп.