Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Беше минало повече от час, откакто всички си бяха тръгнали: клиентите, касиерката и козметичката, която идваше два пъти в седмицата. Рита смяташе да назначи стилист — каква засукана дума. В Англия хората много обичаха такива думи — Пембе и досега се изумяваше от етикетите им. Сочно пиле с пикантен мек кускус. Беше го видяла в менюто на моден ресторант, където я беше завел Елиас. Първият и последен път, когато бяха ходили някъде. Никога не се беше чувствала по-притеснена в живота си. Знаеше, че Елиас се опитва да намери място, където двамата да си поговорят, без да ги види никой. Но това беше невъзможно, нали? Не само защото всички бяха навсякъде, но и заради отколешния вселенски закон: неминуемо се натъкваш на онова, което на всяка цена искаш да избегнеш.
Докато обядваха, Пембе спомена на Елиас, че там, където е родена, хората ще се изсмеят, ако разберат, че някъде поднасят кускуса като деликатес. Това беше ястие за селяни. Не че семейството й беше богато, но всички в него можеха да различат обикновеното ядене за бедняци от деликатеса.
В Англия всичко беше преобърнато с главата надолу. Колкото и обикновен да беше кускусът, всички го възприемаха с благоговение. А гледаха през пръсти на такава важна дума като срам. Ако се разочароваха от нещо, колкото и преходно и дребно да бе англичаните възкликваха: „Какъв срам!“ Пембе очакваше Елиас да се засмее на всичко това, той обаче я погледна някак замислено, както правеше понякога, сякаш тя му напомняше други, по-дълбоки и тъжни неща.
— Значи, ако ме поканиш на вечеря, няма да ми поднесеш кускус? — попита закачливо той.
— Разбира се, че не.
Пембе се увлече дотолкова, че си представи какво ще му предложи за вечеря. Първо супа, защото храната е по-вкусна на топъл стомах. Застроена с кисело мляко, с естрагон, джоджен и лющена пшеница, салата с меласа от нар, пикантна лютеница, кюфтенца от леща, султанска наслада33 и за десерт домашна баклава с бита сметана отгоре.
— Ще ми бъде приятно да готвя заедно с теб в кухнята, в нашата кухня — каза Елиас.
Това беше един от редките мигове, когато двамата обсъждаха съвместното си бъдеше, позволявайки си да смятат, че имат такова.
Фризьорският салон може и да е място, където подстригват и сушат със сешоар, но в по-голяма степен това е място на думите. Някои жени идваха толкова често не защото изпитваха потребност през седмица да си сменят прическата. Много от тях копнееха да си побъбрят — копнееха за думи като лъкатушещ поток, доволен, че просто си тече. Случваше се клиентите да имат нужда от човек, който да поговори с тях и да се държи така, сякаш са като принцесите, за които са чели навремето в книжките с приказки.
Не че Пембе умееше да говори. Затова пък беше отлична слушателка. Беше израсла в голямо семейство и покрай това се беше научила да поставя на първо място другите, ето защо умението да слуша сякаш й беше вродено. Клиентките й споделяха своите надежди и разочарования. Пембе знаеше как се казват мъжете, децата, домашните им любимци и дори досадните съседи. Ако й разказваха вицове, се смееше, където трябва. Ако хулеха политиците, се въсеше заедно с тях. Ако й разправяха някаква сърцераздирателна история, се просълзяваше. Правеше всичко това с ограничения си речник. Имаше думи, които не разбираше, но винаги схващаше смисъла.
Вечерното слънце отдавна беше залязло, улицата вече се променяше. Магазините от двете страни бяха затворили и всичко наоколо се огласяше от звука на смъкваните метални решетки. Магазинът за сари, ливанското кафене, месарят халал34, хипарското магазинче, което миришеше на тамян и на други неща, местният супермаркет, където току-що бяха започнали да продават пиле на грил… Хората, които работеха или пазаруваха там, вече бяха на път за домовете си.
В осем и половина Пембе вече беше избърсала пода, беше изплакнала четките и бе измила пластмасовите купички, в които бъркаше боята. Ръцете й бяха свикнали да търкат, да бършат и лъскат и тя си мислеше, че няма да й се подчинят, ако им заповяда да спрат да се трудят. След като не остана нищо за вършене, тя грабна палтото и дамската си чанта и погледна за последно салона.
33
Сложно ястие с кьопоолу — Б.а.
34
Халал обозначава всички позволени неща и дейности според Исляма. За да бъде месото „халал“, е необходимо животното да бъде заклано по специален начин. — Б.р.