Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Доста редовен посетител — рече той. — Всеки втори петък.
— Кога е започната тази книга?
— През януари.
— Може ли да се намери дневникът от миналата година?
— Ще проверя.
Когато Малвърд излезе от кабинета, Сейнт Джеймс се вгледа по-внимателно в диаграмата над бюрото. Видя, че ординатата е надписана „растеж на тумора“, а абсцисата — „период на инжектиране“. Две линии отбелязваха напредъка при две вещества: едната се спускаше рязко и носеше надпис „лекарство“, а другата — „физиологичен разтвор“, се издигаше стабилно.
Малвърд се върна с чаша в ръка и дневника в другата. Затвори вратата леко с крак.
— И миналата година е идвал — рече той. За втори път му записа датите, като от време на време спираше, за да сръбне чай. Лабораторията и кабинетът бяха нечовешки тихи. Единственият звук, който се чуваше, бе драскането на молива на Малвърд върху хартията. Накрая той вдигна поглед и каза: — Не е идвал нито веднъж преди миналия юни. Втори юни.
— Повече от година — забеляза Сейнт Джеймс. — Но нищо, което да ни подскаже защо е идвал тук?
— Нищо. Нямам никаква представа. — Малвърд потупа върховете на пръстите си едни в други и се намръщи към диаграмата. — Освен ако… може да е било заради онкозима.
— Онкозим?
— Това е лекарство, което Двадесет и пети отдел изпитва от повече от осемнадесет месеца.
— Лекарство за какво?
— Рак.
В главата на Сейнт Джеймс веднага изникна интервюто на Камбри с доктор Тренъроу. Връзката между тази среща и пътуванията на Камбри до Лондон най-сетне не изглеждаше нито въображаема, нито несъществена.
— Някаква форма на химиотерапия? Какво точно прави?
— Спира синтеза на протеин в раковите клетки — каза Малвърд. — Надеждата ни е, че ще спре възпроизвеждането на онкогените; на гените, които обуславят причиняването на рак. — Той кимна към диаграмата и посочи червената линия, която се спускаше рязко; остър диагонал, който показваше процента на спрян туморен растеж срещу времето на прилагане на лекарството. — Както виждате, лечението изглежда обещаващо. Резултатите при мишките бяха доста необикновени.
— Не е ли изпитвано върху хора?
— Доста сме далеч от това. Токсикологичните изследвания едва сега започнаха. Нали знаете как стават тези работи. Какво количество представлява безопасната доза. Какви са биологичните ефекти.
— Странични ефекти?
— Точно така. Внимателно търсим такива.
— И ако няма странични ефекти; ако не се появи нищо, което да докаже, че онкозимът представлява опасност, тогава какво?
— Тогава пускаме лекарството на пазара.
— Със значителна печалба, предполагам — забеляза Сейнт Джеймс.
— Истинско състояние — отговори Малвърд. — Това лекарство е страхотно откритие. Няма съмнение. Всъщност би трябвало да предположа, че Камбри е писал статия именно за онкозима. Но колкото до това то да е било потенциалната причина за убийството му… — Той помълча многозначително. — Не виждам по какъв начин.
Ала Сейнт Джеймс смяташе точно обратното. Вероятно бе приела формата на случайно разбрана информация, на източник на тревоги или на идея, подхвърлена на някого с достъп до вътрешна информация. Той попита:
— Каква е връзката между „Айлингтън-Лондон“ и „Айлингтън-Пензънс“?
— В Пензънс се намира един от изследователските ни отдели. Имаме такива, разпръснати из цялата страна.
— А тяхната цел? Още изследвания?
Малвърд поклати глава:
— Поначало лекарствата се създават в изследователските лаборатории. — Той се облегна назад на стола си. — Обикновено всяка лаборатория работи върху различна болест. Имаме една за Паркинсон, друга за Хънтингтъновата хорея и една нова, която се занимава със СПИН. Дори имаме лаборатория, която работи върху обикновената настинка, ако искате, вярвайте. — И се усмихна.
— А Пензънс?
— Един от трите ни клона, които се занимават с рака.
— Случайно в Пензънс да се е произвеждал онкозим?
Малвърд отново погледна замислено диаграмата.
— Не. Нашата лаборатория Бъри в Съфолк отговаря за онкозима.
— И казахте, че в тези лаборатории не се изпитват лекарства?
— Не и обширните изследвания, които се провеждат тук. Първоначалните, разбира се. Тях правят. Иначе едва ли ще знаят какво са създали, нали?
— Разумно ли е да се предположи, че някоя от тези лаборатории-клонове може да има резултатите от изследванията? Не само резултатите от местната лаборатория, но и тези от Лондон?