Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Погледът му беше като фенерче на мародер, който търсеше по лицето й за парченце съжаление. Откри единствено отвратен поглед.
— Твой грях е, че страдам! Твой морален провал! Аз съм твой брат, следователно съм твоя отговорност, но ти не можеш да отговориш на нуждите ми, значи си виновна! Всички морални водачи на човечеството го твърдят от векове — коя си ти, че да твърдиш друго? Толкова си горда със себе си, мислиш си, че си чиста и добра, но не можеш да бъдеш добра, докато аз съм окаян! Моето нещастие е мярка за греха ти. Моето удовлетворение е мярка за добродетелта ти. Аз искам такъв свят, днешния свят, той ми дава парченце авторитет, позволява ми да се чувствам важен — накарай го да работи за мен! Направи нещо! Откъде да знам какво? Това е твой проблем, твой дълг! Ти имаш привилегията на силата, а аз — аз имам правото на слабостта! Това е морален абсолют! Не го ли знаеш? А? Не го ли знаеш?
Той сякаш драпаше с поглед, като човек, увиснал над бездната, драпаше трескаво за най-дребната пролука на съмнение, но се плъзгаше по чистата, гладка скала на лицето й.
— Копеле — каза тя спокойно, без емоция, тъй като думите не бяха насочени към нещо човешко. Стори й се, че го вижда да пада в бездната, макар по лицето му да нямаше много за виждане, освен израза на мошеник, чийто трик не е проработил. Нямаше причина да чувства повече отвращение от обикновено; той просто беше произнесъл нещата, които се проповядваха, чуваха и приемаха навсякъде; но тази вяра обикновено се изразяваше в трето лице, а Джим беше достатъчно безочлив, за да я изложи в първо. Тя се питаше дали хората не приемат доктрината за жертвата, защото получателите й не назовават естеството на собствените си претенции и действия. Тя се обърна да си върви.
— Не! Не! Чакай! — извика той, скочи на крака и погледна часовника си. — Вече е време! Има една новинарска емисия, която искам да чуеш!
Тя спря, задържана от любопитство. Той натисна бутона на радиото, вторачен в лицето й — открито, напрегнато, почти нагло. Очите му изразяваха едновременно страх и някаква страст на готовност.
— Дами и господа — гласът на говорителя изскочи рязко, в него имаше нотка на паника. — Шокиращи новини стигнаха до нас от Сантяго, Чили!
Тя видя движението на главата на Тагарт и внезапната тревога, обърканото намръщване — сякаш нещо в думите и гласа не беше такова, каквото беше очаквал.
— Специално заседание на парламента на Народна република Чили беше предвидено за десет часа тази сутрин, за да се приеме закон, изключително важен за народите на Чили, Аржентина и другите южноамерикански народни републики. С оглед на просветената политика на сеньор Рамирес, новият държавен глава на Чили, който дойде на власт с моралния лозунг, че всеки човек е пазач на брата си, парламентът щеше да национализира чилийската собственост на „Д’Анкония мед“ и така да проправи пътя към това Аржентинската народна република да национализира останалата част от собствеността на д’Анкония по целия свят. Това обаче беше известно само на неколцина от висшите водачи на двете страни. Мярката се пазеше в тайна, за да се избегнат дебати и реакционна опозиция. Конфискацията на мултимилиардната компания „Д’Анкония мед“ щеше да дойде като щедра изненада за страната.
Точно в десет часа, в мига, в който чукчето на председателя ударило и той открил заседанието — сякаш чукчето я предизвикало — огромна експлозия разтърсила залата и избила прозорците. Дошла от пристанището, на няколко преки разстояние, и когато народните представители се втурнали към прозорците, видели стълб пламък, който се издигал от мястото, където някога стоял познатият силует на товарните докове на „Д’Анкония мед“. Доковете били взривени.
Председателят предотвратил паниката и призовал събранието към ред. Актът за национализация бил прочетен пред народните представители, на фона на пожарни сирени и далечни викове. Била мъглива сутрин, мрачна, с дъждовни облаци, експлозията прекъснала електроснабдяването, така че парламентът гласувал мярката на светлината на свещи, докато червеният отблясък на огъня танцувал по сводестия таван над главите им.