Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Снежния човек
Снежния човек - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Снежния човек

Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:

Антигероят Хари Хуле, полицейският инспектор на международно признатия кримиавтор Ю Несбьо, се завръща в смразяващ трилър, който ще го приближи до ръба на лудостта.
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 173
Перейти на страницу:

— За каква сума говорим? — попита той.

След като се споразумяха, Стьоп се обади на Идар Ветлесен в клиника „Мариенлюст“ да му съобщи, че броят на пациентите му се увеличава с още двама. Разбраха се да повторят процедурата като при Юнас: първо да вземат проби от близначките и да ги изпратят в Съдебномедицинския институт, за да установят дали Арве наистина е техен баща, а после да изследват децата за симптоми на коварната болест.

След като приключи разговора с лекаря, Арве Стьоп се облегна назад във високото кожено кресло. Съзерцаваше как слънцето огрява върховете на дърветата на полуостров Бюгдьой и на остров Снарьоя, и знаеше, че трябва да се чувства потиснат, а всъщност усещаше въодушевление, граничещо с щастие.

Когато Идар Ветлесен му се обади да му съобщи, че обезглавената жена в Сулихьогда е Силвия Утершен, Арве Стьоп се сети първо за щастието, което бе изпитал някога след новината за новородените му две деца.

— Първо изчезва майката на Юнас Бекер — подхвана Ветлесен, — после намират майката на близначките убита. И без да съм рекордьор в изчисленията на вероятностите, си давам сметка, че трябва да отидем в полицията, Арве. Те вече издирват всички, свързани с двата случая.

През последните години Ветлесен се занимаваше с пластична хирургия, но — или може би точно затова — в очите на Арве Стьоп продължаваше да изглежда пълен глупак.

— Няма да ходим в полицията — отсече Арве.

— Нима? Кажи ми поне една основателна причина да не го направим.

— Добре. Колко?

— Боже мой, Арве, не се обаждам, за да те изнудвам. Просто не…

— Колко?

— Престани. Можеш ли да представиш алиби, или не?

— Не, но ще ти отправя парично предложение. Само кажи колко нули и ще се погрижа.

— Арве, ако нямаш какво да криеш…

— Имам какво да крия, разбира се, идиот такъв! Да не мислиш, че искам да ме заклеймят като развратник, заподозрян в убийство? Трябва да се срещнем и да поговорим.

— И срещнахте ли се? — попита Хари Хуле.

Арве Стьоп поклати отрицателно глава. През прозореца на спалнята се виждаше розовината на настъпващия ден, но фиордът все още тънеше в мрак.

— Не успяхме. Той почина.

— Защо не ми казахте всичко това при първото ми посещение?

— Не е ли ясно? Не знам нищо от значение за разследването. Защо ми е да се забърквам? Не забравяйте, че съм длъжен да пазя основния си ресурс — собствената си репутация. Този ресурс всъщност е единственият капитал на „Либерал“.

— Ако не ме лъже паметта, единственият ви капитал уж беше професионалният ви морал?

— Морал. Ресурс. Каква е разликата? — сви недоволно рамене Стьоп.

— Значи ако нещо прилича на морал, то е морал?

Стьоп прикова в Хари разсеяния си поглед.

— „Либерал“ продава точно това. Ако хората имат чувството, че получават истината, те са доволни.

— Мм — кимна Хари и си погледна часовника. — Според вас аз доволен ли съм?

Арве Стьоп не отговори.

Двайсет и осма глава

Ден двайсети. Болест

Бьорн Холм откара Хари до Главното полицейско управление. Преди да напуснат жилището на Стьоп, старши инспекторът отново облече мокрите си дрехи и при всяко негово движение тапицерията на седалката издаваше звук.

— „Делта“ щурмували апартамента ѝ преди двайсет минути — осведоми го Бьорн. — Нямало никого. Оставили трима пазачи.

— Няма да се появи там.

В кабинета си на шестия етаж Хари си облече полицейската униформа, която от погребението на Халвуршен стоеше непобутната върху закачалката. Огледа се в прозореца. Сакото изглеждаше прекалено голямо за слабата му фигура.

Гюнар Хаген получи обаждане рано сутринта и веднага дойде в кабинета си. Седнал на бюрото, изслуша краткия доклад на Хари. Чутото му се стори толкова смайващо, че измачканата униформа на старши инспектора не успя да го ядоса.

— Снежния човек е Катрине Брат — повтори Хаген, сякаш изричайки го на глас, фактът ставаше по-правдоподобен.

Хари кимна.

— Вярваш ли на Стьоп?

— Да — отвърна Хари.

— Има ли кой да потвърди версията му?

— Всички са мъртви: Бирте Бекер, Силвия Утершен, Идар Ветлесен. Спокойно може и той да е Снежния човек. Точно това се е опитала да разбере Катрине Брат.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)