Вратата на Абадон

— Аз пък смятах, че не е редно да се движа — отвърна Бика.

— Така беше, когато се безпокоях за гръбначния ти стълб. Сега се тревожа за белите ти дробове. Доста се затрудняваш в откашлянето на секретите и вече съм готова да го нарека лека пневмония.

— Ще се оправя.

— Изкуствената гравитация няма да ти помогне с нищо, докато лежиш по гръб — възрази тя и го тупна по рамото, за да придаде тежест на думите си. — Трябва по-често да сядаш.

Бика скръцна със зъби.

— Не мога да сядам — рече той. — Нямам коремни мускули. Нищо не мога да правя.

— Леглото ти може да се наглася. — Стърлинг очевидно не се предаваше лесно. — Направи го. Трябва да седиш колкото се може по-дълго.

— Това няма ли да повреди още повече гръбнака?

— Ще ти поставим укрепващ колан. Както и да е, можеш да живееш без крака, но не и без дробове.

Въртенето на барабана бе донесло промени и в медицинския сектор. Реанимационните легла и йонизиращите душове бяха завъртени на деветдесет градуса, за да могат да функционират под тяга. Някогашните подове, превърнати в стени, отново бяха станали подове. Но всичко това бе само една неуверена крачка в индустриалната ера на стомана и керамика. Приличаше на нещо счупено и поправено, но не както трябва.

— Ще направя каквото мога — обеща Бика и оголи зъби в мъчителна кашлица. — Щом ще мога да сядам, не може ли да се осигури нещо, с което да се движа? Уморих се да стоя през цялото време в една и съща стая.

— Не ти препоръчвам.

— Ще ме спреш ли?

— Не, няма.

Настъпи временно затишие. Във въздуха помежду им витаеше раздразнение и враждебност. Никой от тях не бе спал достатъчно. И двамата се напрягаха отвъд предела на силите си, за да опазват живота на хората. И от това не ставаха по-щастливи.

— Ще направя каквото мога, докторе — повтори Бика. — Как са нещата отвън?

— Хората умират. Но вече по-малко. На този етап почти всички спешни случаи са стабилизирани или мъртви. За оцелелите правим почти едно и също. Интензивни грижи и превръзки на раните. Тези със съмнение за вътрешно увреждане са под постоянно наблюдение. Почивка, течности, леки упражнения и молитва.

— Ами добре. — В този момент изписука ръчният му терминал. Ново повикване за връзка. От „Хамураби“, марсианската фрегата, където държаха Джим Холдън.

— А при теб как е? — попита доктор Стърлинг. Беше стиснала устни. Знаеше отговора. Бика задейства управлението на леглото и го нагласи в нещо като седяща позиция. Почувства известна промяна в дишането, но като че ли му стана още по-трудно да кашля.

— Ще ти кажа след минутка — изпъшка той и прие връзката. На екрана се появи капитан Джаканди.

— Капитане. — Бика произнесе званието ѝ като поздрав.

— Господин Бака — отвърна жената. — Получих последното ви съобщение.

— Предполагам, не ме търсите, за да уредим прехвърлянето на затворника и последната част от екипажа ви?