Вратата на Абадон

— Можете да се предадете на мен.

Този път тя се разсмя. Маската на военен се пропука.

— Ще ми се. Така ще мога да се наспя. Но тази тънка консерва, в която се намирате, няма как да ни побере, дори и да можем да се бием.

— Щом не може, връщаме се пък на първото стъпало с гневни писма и послания. Благодаря за обаждането — допълни той. — Ще съобщя на капитана, че нямаме споразумение. Но нека ви попитам нещо. Какво ще правите, когато земните ви пратят дузина космопехотинци с горелки и кухненски ножове?

— Ще се бием с горелки и кухненски ножове — отвърна тя. — Край на връзката с „Хамураби“.

Бика продължи да гледа изгасналото екранче още около половин минута, преди да прибере терминала. Ще трябва да съобщи на Па, но не изпитваше ентусиазъм. Тя имаше предостатъчно затруднения с координацията на спасителните работи.

Всички тези изявления за предполагаемите престъпления на Холдън бяха само претекст. Той бе единственият човек, който би могъл да бъде разпитан за обстановката на извънземната станция. Земята го искаше. СВП го искаше. Марс го държеше и нямаше да го предостави само за да зарадва други хора.

Рано или късно някой недоспал и изнервен марсианец ще реши, че Холдън е виновен за навлизането им в тази страна на Пръстена, и ще поиска да си отмъсти за изгубен приятел или любим. Бика се почеса по врата и усети, че е обрасъл с къси косъмчета. Тялото му, проснато пред него, се поклащаше леко в една трета g.

— Ей?

Той вдигна глава. Сестрата изглеждаше дори по-уморена и от лекарката.

— Имате няколко посетители — ако ви се занимава с това.

— Зависи. Какви са предложенията?

— Свещеник — рече тя. Трябваха му няколко секунди, преди да осъзнае, че вместо име са му съобщили професия.

— Рускинята от „Росинант“?

Сестрата поклати глава.

— Политик. Кортес.

— Какво иска?

— Доколкото ми е известно, вашата душа. Говори за опазване на човечеството от дявола. Мисля, че очаква вие да му помогнете в това начинание.

— Кажете му да разговаря със Серж от службата за охрана. Кой друг ме е пожелал?

Лицето на сестрата се промени. В началото не разбра точно какво става, сетне си даде сметка, че за пръв път я вижда да се усмихва.

— Някой, който ви е донесъл малък подарък. — Тя се обърна към коридора. — Хайде. Влизайте.

Бика се закашля отново и изплю поредната порция храчки. На прага застана Сам, ухилена до уши. Зад нея двама техници носеха син пластмасов сандък, толкова голям, че можеше да побере инженерката.

— Розенберг? Губиш си времето вместо да поправяш моя кораб?

— Трябва да има поне още един-два бунта, преди корабът да стане твой — отвърна Сам. — Когато чухме какво е станало между теб и Ашфорд, решихме да ти сглобим един малък подарък.

Бика се намести неловко. Сам не забеляза смущението му или се престори, че не го вижда. Тя се отмести встрани и дръпна ръчката за отваряне на сандъка като магьосник, който представя поредния си фокус на сцена. Доктор Стърлинг също се появи на вратата с усмивка на уста. Бика имаше неприятното чувство, че са му устроили някаква забава с изненада.