Пътят на Патриарха

Двамата си размениха погледи на взаимна капитулация, после отново съсредоточиха вниманието си върху стаята, където твърдоглавата Калихай вдигна камата с две ръце, стисна я здраво и отново я насочи към сърцето на Ентрери. Той се протегна и я спря и докато тя се бореше със здравата му хватка, другата му ръка се вдигна и я зашлеви силно. Докато го правеше, изви бедра и я прекатури на далечния край на леглото.

— Знае какво се е случило — отбеляза Кимуриел и насочи погледа на Джарлаксъл зад тях, където грубият войн орк спокойно очакваше заповедите си.

— Прекрати дуеомера — нареди Джарлаксъл, сграбчи веригата на орка и дръпна създанието в стаята.

Когато Ентрери скочи, за да ги посрещне, Джарлаксъл придърпа орка по-близо и му прошепна:

— Убий го — след което го тласна към Ентрери.

Гледката на голия човек, чиято дясна половина бе окървавена от гърдите до бедрото, беше цялото окуражаване, от което се нуждаеше бруталният звяр. Веднага се нахвърли на Ентрери.

Без особено усилие, инстинктивно ръката на Ентрери се протегна и сграбчи орка за гърлото и цялата енергия, която бе заключена кинетично в тялото му, всеки от яростните удари и промушвания на Калихай, премина по тази връзка.

Гърдите на орка се пръснаха с ослепителни рани.

Лявото му око влезе чак в мозъка, а от дупката потече кръв.

Затърчи се конвулсивно и се опита да изпищи, зашеметен от ужас.

Но единственото, което успя да направи, бе да изгъргори в собствената си кръв и Ентрери безцеремонно пусна мъртвото създание на земята.

Стоеше там на косъм от гибелта, покрит с кръв, дишаше тежко, сякаш се бореше да се овладее.

Джарлаксъл знаеше, че в този момент разгневеният мъж не желае нищо друго освен да се втурне напред и да го удари. Но освен това смяташе, че Артемис Ентрери е твърде дисциплиниран, че да направи подобна глупост.

Зад Ентрери Калихай се изправи и ахна при вида на мъртвия орк и двамата мрачни елфи. Ръцете й се отпуснаха безсилно до тялото и камата падна на пода.

— Съжалявам — каза Джарлаксъл на Ентрери.

Убиецът не мигна.

— Не исках нещата да се развият така — изрече Джарлаксъл.

Погледът на Ентрери му подсказа, че мъжът смята, че това не е негова работа.

— Не можех да й позволя да те убие, макар ти да изглеждаше примирен с тази съдба — обясни Джарлаксъл.

Пръстите на Кимуриел проблеснаха неодобрително във въздуха.

— Прекарваш твърде дълго време да се обясняваш на по-нисши — сгълча го псионистът.

— А ти прекарваш твърде много време в дишане — обърна се Ентрери към Кимуриел и припомни на мрачния елф, че се е научил да разбира тихия език на мрачните елфи по време на престоя си в Мензоберанзан, макар доста по-грубите му човешки пръсти да не го „говореха“ добре.

Джарлаксъл постави ръка на рамото на Кимуриел в безмълвно напомняне, че няма позволение да убие Ентрери.