Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Изведнъж дилофозаврите започнаха да бухат по-начесто и да реват разтревожено. Грант вдигна поглед. И двете животни се бяха обърнали с гръб към реката.
— Какво има? — попита Лекс.
— Май най-сетне получихме помощ — с усмивка каза Грант и отблъсна сала от брега. — Сега и двамата легнете по корем върху сала. Ще се опитам да мина колкото може по-бързо. И запомнете, каквото и да се случи, няма да говорите и да се движите. Разбрахте ли?
Салът бавно се понесе по течението към двата дилофозавъра. Започна да набира скорост. Лекс лежеше в краката на Грант и го гледаше уплашено. Все повече се приближаваха към дилофозаврите, които още бяха с гръб към реката. За всеки случай Грант извади въздушния пистолет и провери патронника.
Салът продължаваше да се носи надолу и те усетиха някаква особена миризма, едновременно сладникава и противна. Миришеше на засъхнало повръщано. Бухането на дилофозаврите се чуваше все по-високо. Салът отмина последния завой и Грант затаи дъх. Дилофозаврите бяха само на метър от тях и продължаваха да ръмжат, обърнати към дърветата.
Както подозираше Грант, причина за вълнението им беше тиранозавърът. Той се опитваше да пробие стената от преплетени клони, а дилофозаврите бухаха и тъпчеха калния бряг. Салът мина покрай тях. Миризмата беше отвратителна. Тиранозавърът изрева вероятно защото забеляза сала. Но в следващия миг усетиха силен удар и салът спря.
Бяха заседнали на брега само на няколко метра от дилофозаврите.
— Божичко — прошепна Лекс.
Бавно, съвсем бавно течението започна да побутва сала и гумата остърга калния бряг. После отново се понесоха надолу по реката. Тиранозавърът изрева за последен път и също тръгна по течението. Единият дилофозавър изненадано избуха. Другият избуха в отговор.
Салът се носеше по течението.
Тиранозавърът
Джипът се друсаше под жаркото слънце. На кормилото беше Мълдун, до него седеше Дженаро. Движеха се по широка поляна и се отдалечаваха от пояса буйна растителност покрай реката на стотина метра източно от тях. В началото на едно възвишение Мълдун спря.
— Боже, колко е горещо! — оплака се той и избърса потното си чело с опакото на ръката.
Отпи глътка уиски от бутилката, която държеше между коленете си, и я предложи на Дженаро.
Дженаро поклати глава. Взираше се в пейзажа, чиито очертания бяха замъглени от утринната жега. После се загледа в компютърния екран, монтиран на таблото на джипа. На него се виждаха различни части от парка, заснети с телеуправляеми камери. Все още нямаше следа нито от Грант и децата, нито от тиранозавъра.
— Мълдун!
Обаждаше се Арнолд от контролната зала.
Мълдун взе радиостанцията.
— Какво?
— Мониторът ти включен ли е? Открих рекса. Намира се в участък 442 и се насочва към 443.
— Един момент — каза Мълдун и настрои монитора. — Да, сега го виждам. Върви надолу по реката.
Животното дебнеше нещо, скрито сред дърветата край реката, и бавно се движеше на север.
— Не се престаравай. Гледай само да го приспиш.
— Не се безпокой — каза Мълдун и примижа на слънцето. — Нищо лошо няма да му се случи.
— И не забравяй — предупреди го Арнолд, — че тиранозавърът представлява най-голям интерес за туристите.
— Ама че глупак — каза Мълдун, след като изключи радиото. — Още ми приказва за туристи. — Той запали мотора. — Да вървим при Рекси и да му ударим една хубава доза.
Джипът се понесе по поляната.
— Изглежда, сте чакали с нетърпение този момент — отбеляза Дженаро.
— Отдавна си мечтая да мушна една игла в това грамадно копеле — призна Мълдун. — Ето че ми падна.
Джипът рязко спря. През предното стъкло Дженаро видя тиранозавъра, който се движеше между палмите покрай реката.
Мълдун пресуши бутилката уиски и я хвърли на задната седалка. После се пресегна да вземе оттам оръжието. Дженаро гледаше екрана, на който сега се виждаха техният джип и тиранозавърът. Камерата сигурно се намираше някъде сред дърветата зад гърба им.
— Ако искате да помогнете — каза Мълдун, — може да отворите контейнерите, дето са в краката ви.
Дженаро се наведе и отвори една кутия от неръждаема стомана. Отвътре беше уплътнена с порест материал. В нея той намери четири цилиндъра, всеки от които с размерите на четвъртлитрова бутилка от мляко. Дженаро извади единия и върху него видя надпис MORO-709.