Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Бяха сами на поляната.
— Какво стана? — попита Грант.
— Хвърлих им ръкавицата — отвърна Лекс. — Специалната ми ръкавица за бейзбол марка „Дарил Стробъри“.
Тримата отново тръгнаха към сала. Тим прегърна Лекс през раменете.
— Добре ли си?
— Разбира се, глупчо — каза тя и отблъсна ръката му. После погледна към небето. — Дано се задавят с нея и пукнат!
— Да — съгласи се Тим. — Дано.
Скоро видяха сала, вързан на брега. Грант погледна часовника си. Беше осем и половина. Разполагаха с два часа и половина, за да се върнат в лагера.
Настроението на Лекс се подобри, докато реката ги носеше под сребристия купол на птичарника. Малко по-нататък руслото й отново стана тясно и върховете на дърветата пак се сключиха над главите им. После реката съвсем се стесни, на някои места ширината й достигаше едва три метра, а течението ставаше все по-бързо. Лекс се пресягаше да докосне клоните, край които минаваха.
Грант се отпусна назад и се заслуша в бълбукането на водата. Движеха се все по-бързо и той виждаше как клоните над тях остават зад гърба им. Плаването по реката стана приятно. Бързото им движение предизвикваше лек ветрец в горещия тунел от растителност. При това щяха да стигнат в лагера много по-скоро.
Грант не можеше да прецени колко път са изминали, но допускаше, че са поне на няколко километра от склада в зоната на зауроподите, където бяха прекарали нощта, може би на седем-осем. Може би повече. Значи до хижата им оставаше още около един час път пеша, ако решеха да оставят сала. Но след премеждията в птичарника Грант нямаше желание да се отдалечава от реката. Засега се движеха с добра скорост.
— Чудя се как ли се чувства Ралф? — обади се Лекс. — Може би е мъртъв.
— Сигурен съм, че му няма нищо.
— Дали щеше да ми позволи да го пояздя? — въздъхна тя. Слънцето я правеше сънлива. — Щеше да бъде забавно.
— Помните ли какво стана снощи, когато бяхме при стегозавъра? — обърна се Тим към Грант.
— Да.
— Защо ги попитахте дали са включили жабешка ДНК?
— Заради размножаването — каза Грант. — Те не могат да си обяснят как така динозаврите се размножават, след като са ги облъчвали и всички са женски.
— Разбирам.
— Отдавна е доказано, че на облъчването не може да се разчита, а вероятно то изобщо не действа. Мисля, че тукашните събития накрая ще докажат това. Но все пак остава фактът, че всички динозаври са женски. Как могат да се размножават, след като всички са женски?
— Наистина как? — учуди се Тим.
— Сексуалните контакти в животинското царство са изключително разнообразни.
— Тим много се интересува от секс — обади се Лекс.
И двамата не й обърнаха внимание.
— Например — започна Грант — много животни се възпроизвеждат, без изобщо да правят онова, което ние наричаме секс. Мъжкият хвърля сперматофори, които съдържат сперматозоиди, а женската ги поема много по-късно. Такава размяна на полови клетки не изисква толкова голямо физическо разграничаване между мъжки и женски индивид. При някои животни приликата между самеца и самката е много по-голяма, отколкото при хората.
— Да, но какво общо имат жабите? — попита момчето.
Ненадейно откъм дърветата над главите им се чуха писъци и микроцератопсите уплашено се разпръснаха. Измежду гъстите клони на левия бряг се появи огромната глава на тиранозавъра, спусна се към тях и се опита да захапе сала. Лекс изпищя от ужас, а Грант бързо загреба към отсрещния бряг, но тук реката беше широка само три метра. Тиранозавърът заклещи главата си в буйната растителност. Блъскаше стената от клони и въртеше глава на всички страни, като ревеше заплашително. Най-после успя да я измъкне. През пролуките на дърветата покрай брега те виждаха огромния тъмен силует на тиранозавъра, който се движеше на север и търсеше пролука между дърветата, за да ги стигне. Всички микроцератопси бяха избягали на отсрещния бряг, където пищяха и подскачаха уплашено. Грант, Тим и Лекс безпомощно гледаха от сала как тиранозавърът пак се опитва да пробие стената. Но дърветата край брега бяха прекалено гъсти за огромното му туловище. Тиранозавърът пак тръгна надолу по течението и се опита да мине, като бясно разтърси клоните.
Но и този път не успя.
После отново тръгна надолу.
— Мразя го — каза Лекс.