Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Грант се обърна към водопада и видя как тиранозавърът навежда глава и я потапя във водата пред себе си. После огромната глава се разтърси, като пръскаше вода във всички посоки. Животното стискаше нещо между челюстите си.
Най-после тиранозавърът вдигна глава.
От устата му се подаваше оранжевата спасителна жилетка на Лекс.
След миг тялото на Лекс изплува до дългата опашка на тиранозавъра. Момиченцето лежеше по корем във водата, малкото му телце се носеше безпомощно надолу по течението. Грант отново скочи в пенливите води и заплува след Лекс. Малко по-късно издърпа на скалите безжизненото тяло. Лицето й беше посивяло и от устата й течеше вода.
Грант се наведе да й направи изкуствено дишане, но тя се закашля, повърна някаква жълто-зелена течност и пак се изкашля. Клепачите й трепнаха.
— Здрасти — промълви Лекс и се усмихна немощно. — Успяхме.
Тим се разплака. Сестра му пак се закашля.
— Я стига! Какво си се разциврил?
— Циври ми се.
— Тревожехме се за теб — каза Грант.
Надолу по течението се носеха бели петънца. Тиранозавърът разкъсваше спасителната жилетка. Все още беше с гръб към тях и гледаше водопада. Но всеки момент можеше да се обърне и да ги види…
— Да вървим, деца — каза Грант.
— Къде ще ходим? — задавено попита Лекс.
— Хайде!
Грант се оглеждаше и търсеше място, където да се скрият. Долу се простираше широка гола поляна, покрита само с трева. Горе беше динозавърът. Тогава Грант забеляза някаква тясна пътека край реката. Изглежда, водеше към водопада. На пътеката се виждаше ясен отпечатък от обувка. Следата водеше нагоре.
Накрая тиранозавърът се обърна и огледа поляната, като ръмжеше ядосано. Май беше разбрал, че хората са се измъкнали, и ги търсеше по течението. Грант и децата се снишиха сред големите папрати, които растяха по брега. Той предпазливо ги поведе нагоре.
— Къде отиваме? — прошепна Лекс. — Та ние се връщаме.
— Зная.
Приближаваха се към водопада, тътенът му ставаше все по-силен. Тук камъните бяха хлъзгави, а пътеката беше разкаляна. Обгърна ги мъгла, която не се разсейваше. Все едно минаваха през облак. Струваше им се, че пътеката води право към водната стена, но когато се приближиха, видяха, че тя всъщност минава зад водопада.
Тиранозавърът още оглеждаше реката и бе с гръб към тях. Те забързаха по пътеката и почти се бяха скрили зад стената от водни пръски, когато Грант забеляза, че животното се обръща. Миг след това се озоваха зад водопада. От сребристата му стена вече не виждаха нищо.
Грант изненадано се огледа. Намираха се в ниша, малко по-голяма от килер и пълна с какви ли не машинарии — бръмчащи помпи, големи филтри и тръби. Бяха студени и мокри.
— Видя ли ни? — изкрещя Лекс, за да надвика шума на водопада. — Къде сме? Какво е това място? Видя ли ни?
— Един момент — каза Грант, докато разглеждаше съоръженията.
Явно бяха машини за поддръжка на парка, захранвани с електричество. Вероятно тук имаше и телефон за връзка с контролната зала. Той започна да рови между тръбите и филтрите.
— Какво правите? — извика Лекс.
— Търся телефон.
Наближаваше десет часът. Оставаше малко повече от час, преди корабът да стигне сушата.
В дъното на нишата Грант намери метална врата с надпис „СКЛАД 04“, но тя се оказа заключена. До нея имаше процеп за пластмасова карта. Край вратата бяха наредени метални кутии. Той ги отвори една по една, ала в тях имаше само прекъсвачи и броячи. Никакъв телефон. И нищо, с което да отвори вратата.
За малко щеше да пропусне кутията отляво на вратата. Отвори я и видя клавиатура с девет клавиша, покрити със зелени петънца плесен. Май именно с тях се отваряше вратата, а Грант беше почти сигурен, че зад нея има телефон. Върху металния капак на кутията беше надраскана цифрата 1023 и Грант я набра на клавиатурата.
Вратата се отвори със съскане. Вътре беше тъмно, а от входа се виждаше само някакво бетонно стълбище, което водеше надолу. На стената пишеше: „РЕМОНТЕН ЕЛЕКТРОМОБИЛ 04/22, ЗАРЕЖДАЩ АГРЕГАТ“, а до надписа имаше стрелка, сочеща стълбите. Нима наистина долу имаше кола?