Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Да вървим, деца!
— А, без мен — каза Лекс. — Няма да сляза там.
— Хайде, Лекс — обади се Тим.
— Няма пък — упорстваше момиченцето. — Няма нито осветление, нито нищо. Не искам.
— Добре де — каза Грант. Нямаше за кога да спори. — Стойте тук, аз ей сега се връщам.
— Къде отивате? — попита Лекс, внезапно обзета от паника.
Грант пристъпи в мрака, чу се някакъв електронен сигнал и вратата автоматично се затвори зад гърба му.
Беше тъмно като в рог. След като преодоля първоначалното си стъписване, Грант се обърна към вратата и заопипва влажната й повърхност. Нямаше нито брава, нито ключалка. Той започна да опипва стените от двете страни на вратата, търсеше някакъв ключ, клавиатура, каквото и да е… Не намираше нищо.
Вече го обземаше паника, когато пръстите му обхванаха някакъв студен метален цилиндър. Цилиндърът се разширяваше и завършваше с ръб и гладка стъклена повърхност… фенер! Грант го включи и за миг беше заслепен от силния лъч светлина. Огледа вратата и видя, че няма начин да я отвори. Трябваше да чака, докато децата успеят да я отключат. А дотогава…
Тръгна надолу по стълбите. Бяха влажни и хлъзгави от плесента, затова той слизаше внимателно. На средата на стълбището чу някакво сумтене и драскане по бетона. Извади пистолета и предпазливо продължи надолу.
Стълбището заобикаляше някакъв ъгъл, Грант освети помещението с фенера и видя странно отражение. Миг по-късно различи очертанията на кола. Беше малък електромобил с предница, обърната към дълъг тунел, който, изглежда, продължаваше няколко километра под земята. До кормилото се виждаше някаква червена светлинка, което сигурно значеше, че колата е заредена.
Грант пак чу сумтенето, обърна се и видя как към него се носи нещо белезникаво. Различи разтворените челюсти на някакво животно и стреля, без да се замисли! Животното се стовари върху него, събори го на земята и Грант уплашено се търкулна, а лъчът на фенера лудешки се залюля в тъмнината. Животното не помръдваше и Грант се почувства глупаво, когато го видя.
Беше велоцираптор, но много малък, нямаше и година. Беше висок около шейсет сантиметра, колкото средно голямо куче, и задъхан лежеше на земята. Стрелата се подаваше от горната част на шията му, малко под челюстта. Май количеството упойка беше прекалено голямо за теглото му и Грант бързо издърпа стрелата. Велоцирапторът го гледаше с леко изцъклен поглед.
Изглеждаше умен, но и някак безпомощен, което странно контрастираше със заплахата, излъчвана от възрастните раптори в клетката. Грант го погали по главата, за да го успокои. После огледа тялото му, което потреперваше от силната упойка. Тогава забеляза, че животното е мъжко.
Малък велоцираптор, и то мъжки. Нямаше никакво съмнение. Този велоцираптор беше роден в естествена среда.
Разтърсен от откритието си, Грант забърза нагоре по стълбите към вратата. На светлината на фенера внимателно огледа повърхността й и стените от двете й страни. Прокара ръце по вратата и бавно осъзна, че е заключен вътре и не може да излезе, освен ако децата не запазят самообладание и не я отворят отвън. Гласовете им се чуваха съвсем слабо.
— Доктор Грант! — изкрещя Лекс и заудря с юмруци по вратата. — Доктор Грант!
— По-спокойно — каза Тим. — Ще се върне.
— Но къде отиде?
— Слушай, доктор Грант знае какво прави — рече Тим. — Всеки момент ще се върне.
— Трябва да се върне веднага — не мирясваше Лекс.
Застана с ръце на хълбоците, разпери широко лакти и ядосано тупна с крак.
Чу се страшен рев, главата на тиранозавъра проби водната завеса на водопада и се устреми към тях.
Тим с ужас гледаше зиналата паст. Лекс изпищя и се хвърли на земята. Главата се залюля напред-назад и се дръпна от водните струи. Но Тим виждаше сянката на животното през прозрачната водна стена.
Той издърпа Лекс навътре в нишата и в същия миг главата пак проби стената. Животното изрева, дебелият му език бързо се подаваше и се прибираше в устата. Силните струи го шибаха по главата и водата пръскаше на всички страни. После тиранозавърът пак се дръпна назад.
Разтреперана, Лекс се сгуши до Тим.
— Мразя го — прошепна тя.
Двамата се опитаха да се дръпнат още по-назад, но нишата беше дълбока само около метър и беше натъпкана с машинарии. Нямаше къде да се скрият.
Главата отново мина през водата, този път обаче по-бавно, и долната челюст се опря на земята. Тиранозавърът изпръхтя, ноздрите му се разшириха и той подуши въздуха. Очите му все още бяха от другата страна на водната стена.