Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Отчаян, Грант се отпусна върху планшира на сала. Ако тиранозавърът се бе проврял през дърветата, Грант не можеше да направи нищо, за да ги спаси. Реката беше толкова тясна, че салът едва успяваше да мине през теснините. Все едно че се намираха в тунел. Гумените планшири често остъргваха калта по брега, докато салът се носеше по бързото течение.
Той погледна часовника си. Беше почти девет. Салът продължаваше да се носи надолу по реката.
— Ей! — извика Лекс. — Слушайте!
Някъде отпред се чу ръмжене, последвано от настойчивите крясъци на нощна птица. Звуците идваха иззад един завой на реката. Грант се заслуша и крясъците се повториха.
— Какво е това? — попита Лекс.
— Не зная — каза Грант. — Но там отпред сякаш има повече от едно животно.
Той загреба към отсрещния бряг и улови един клон, за да спре сала. Ръмженето се повтори. След него и бухането.
— Прилича ми на цяло ято бухали — обади се Тим.
— Не е ли вече време за нова доза морфин? — простена Малкълм.
— Още не — отвърна Ели.
Малкълм въздъхна.
— С колко вода разполагаме? — попита след малко той.
— Не зная, но от крановете си тече…
— Не, аз питам дали имаме някакви запаси?
— Няма — сви рамене Ели.
— Минете по всички стаи на етажа и напълнете ваните с вода.
Ели се намръщи.
— Освен това — продължи Малкълм — проверете дали имаме портативни радиостанции, фенерчета, кибрит, газови котлони…
— Ще проверя — обеща Ели. — Какво, да не би да очаквате земетресение?
— Нещо подобно — рече Малкълм. — Ефектът на Малкълм предполага настъпването на катастрофални промени.
— Но нали Арнолд каза, че всички системи работят нормално?
— В такъв момент вероятността да се случи, е най-голяма.
— Вие май нямате много високо мнение за Арнолд — отбеляза Ели.
— А, не. Но той е инженер. Ву също. И двамата са технократи. Липсва им интелигентност. За сметка на това притежават едно качество, което наричам „техтелигентност“. Виждат само непосредствената ситуация. Липсва им широта на мисълта и това те наричат „съсредоточаване“. Не виждат подробностите. Не се интересуват от последиците. Ето така е възможно да се създаде остров като този. Чрез техтелигентно мислене. Защото не можеш да създадеш животно и да не очакваш то да се държи като живо същество. Да има непредсказуеми реакции. Да избяга. Но те не го разбират.
— Не смятате ли, че това е заложено в човешката природа? — каза Ели.
— Господи, не! — възкликна Малкълм. — Все едно да кажете, че да закусваш бекон с яйца е част от човешката природа. Нищо подобно. Това е навик само на западняка и на повечето други хора направо ще им се повдигне при мисълта за подобна закуска. — Той примижа от болка. — От морфина ме избива на философстване.
— Жаден ли сте?
— Не. Сега ще ви кажа какъв е проблемът при инженерите и учените. Учените са си изработили една стройна, но тъпа система как да търсят истината за природата. Целта сама по себе си е добра, но не тя определя действията им. Никой не се води от такива абстрактни понятия като „търсене на истината“. Всъщност учените се интересуват главно от постиженията. Затова съсредоточават усилията си върху това дали могат да направят нещо. Изобщо не се замислят дали се налага да го правят. Подобни съображения те за удобство наричат безсмислени. Ако те не го направят, друг ще го направи вместо тях. Дълбоко убедени са, че откритието е неизбежно. Затова просто се опитват да бъдат първите, които ще го открият. Такава е играта в науката. Даже и чисто научното откритие е един агресивен акт на проникване в чужда територия. За него е нужна каква ли не апаратура и то буквално променя света. Ускорителите на частици оставят белези по Земята и радиоактивни вторични продукти. Астронавтите замърсяват Луната. Изобщо навсякъде остава някакво доказателство, че учените са били там и са правили своите открития. Откритието винаги е нещо като насилие над природата. Винаги. Учените искат това да е така. Искат да ръчкат с уредите си. Да оставят белег за присъствието си. Не могат просто да наблюдават, не искат само да разберат. Не се вписват в естествения ред на нещата. Смятат за свое задължение да предизвикат нещо неестествено. Ето това е работата на учения, а сега вече има цели общества, които се опитват да живеят според каноните на науката.
Той въздъхна и се отпусна в леглото.
— Не преувеличавате ли? — попита Ели.