Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Мълдун. Обажда се Арнолд. Изчезвайте оттам. Край.
— Зная какво върша — промърмори Мълдун.
Тиранозавърът се хвърли срещу тях.
Мълдун остана на мястото си. Въпреки че звярът препускаше към тях, той бавно и спокойно вдигна пушката, прицели се и стреля. Дженаро пак видя облачето дим и бялата опашка на контейнера, устремена към животното.
Пак нищо. Тиранозавърът идваше все по-близо.
Мълдун се изправи и се втурна към джипа, като крещеше: „Тръгвай! Тръгвай!“ Дженаро включи на скорост и Мълдун се метна на вратата само миг преди джипът да потегли. Тиранозавърът бързо се приближаваше. Мълдун отвори вратата и скочи вътре.
— По-бързо, дявол да го вземе! Хайде!
Дженаро натисна газта до дупка. Предницата на джипа подскочи така високо, че за момент през стъклото се виждаше само небето. След това с трясък се стовари на земята и колата се понесе напред. Дженаро я насочи към няколко дървета вляво, докато най-сетне забелязаха в огледалото за обратно виждане, че ревящият тиранозавър се е отказал да ги преследва.
— Божичко! — въздъхна Дженаро и намали скоростта.
— Сигурен бях, че втория път съм го улучил — поклати глава Мълдун.
— Мисля, че не успяхте — каза Дженаро.
— Иглата вероятно се е прекършила, преди да задейства буталото.
— Признайте, че не улучихте.
— Да — въздъхна Мълдун. — Не улучих. Батерията на проклетия лазерен мерник беше изтощена. Аз съм виновен. Трябваше да я проверя, след като цяла нощ е стояла навън. Хайде да се връщаме и да вземем още контейнери.
Дженаро обърна джипа на север към хотела. Мълдун взе радиостанцията.
— Контрол?
— Слушам — каза Арнолд.
— Връщаме се в базата.
В тази част реката беше съвсем тясна и бърза. Скоростта на сала непрекъснато се увеличаваше. Чувстваха се почти като във влакче, което препуска из увеселителен парк.
— Ехааа! — извика Лекс, която се бе хванала за планшира. — По-бързо, по-бързо!
Грант присви очи и погледна напред. Реката все още беше тясна и обгърната в тъмнина, но в далечината той забеляза, че стената от дървета свършва и грее ярко слънце. Оттам се носеше мощно бучене. Струваше му се, че реката пред тях, също като дърветата, внезапно свършва с някаква особена равна линия…
Салът стремително се носеше напред.
Грант посегна към веслата.
— Какво има?
— Там има водопад — извика Грант.
От тъмния тунел салът излезе на яркото утринно слънце и бързеят го понесе към ръба на водопада. Ревът му им се стори оглушителен. Грант гребеше с всички сили, но успяваше единствено да върти сала в кръг и той неумолимо се носеше към водопада.
— Не мога да плувам! — провикна се Лекс и се притисна към него.
Грант забеляза, че спасителната й жилетка не е закопчана, но не можеше да направи нищо. Приближаваха се към ръба с ужасяваща скорост и вече не чуваха нищо освен тътена на водопада. Грант заби греблото дълбоко във водата и усети как то се заклещва в някакъв камък точно на ръба. Гуменият сал се тресеше от силното течение, но не се преобърна. Грант притисна греблото с тялото си, погледна над ръба и видя, че водната маса се спуска на петнайсет метра и се разбива с грохот.
А в подножието на водопада, нагазил в кипналата вода, ги причакваше тиранозавърът.
Лекс изпищя от ужас. После салът се завъртя, задният му край хлътна надолу и ги изхвърли сред ревящите водни струи. Грант шеметно полетя надолу, размахал ръце във въздуха, а светът около него внезапно потъна в тишина.
Падането му се стори много дълго. Успя да забележи Лекс, която падаше редом с него, вкопчила се отчаяно в спасителната жилетка. Зърна и Тим, вперил поглед в бездната. Имаше време да види и неподвижната бяла стена на водопада. Накрая успя да погледне и клокочещата вода, към която се носеше бавно и безшумно.
После цопна с болезнен плясък в студената вода, сред белите подскачащи мехури. Преметна се през глава и се завъртя, пред погледа му се мярна кракът на тиранозавъра и течението го повлече надолу. Грант заплува към брега, опита да се покатери по топлите хлъзгави камъни, хвана се за един клон и най-сетне се измъкна от буйното течение на реката. Задъхан, изпълзя по корем на скалите, обърна се към реката и съгледа кафявия гумен сал, който се мяташе по вълните. После забеляза и Тим, който се бореше с течението, протегна ръка и го изтегли на брега. Момчето кашляше и трепереше от студ.