Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Грант си беше задал същия въпрос. Летящите динозаври бяха толкова красиви и се движеха из въздуха тъй леко. След миг в небето се появи втори птеродактил, а след него трети и четвърти.
— Може би защото не са завършили хижата — предположи Лекс.
Грант си мислеше, че това не са обикновени птеродактили. Бяха много по-големи. Най-вероятно бяха церадактили, огромни летящи влечуги от ранна креда. Летяха ли нависоко, приличаха на малки самолети. Когато се спуснаха по-ниско, той забеляза, че размахът на крилата им достига пет метра, телата им са покрити с козина, а главите им приличат на крокодилски. Спомни си, че се хранят с риба. Останки от тях бяха намерени в Южна Америка и Мексико.
Лекс засенчи с ръка очите си и погледна нагоре.
— Могат ли да ни направят нещо? — попита тя.
— Едва ли. Хранят се с риба.
Един от птеродактилите се спусна спираловидно надолу като огромна черна сянка, която профуча край тях, раздвижи горещия въздух и ги обгърна с познатата кисела миризма.
— Ау! — изпищя Лекс. — Ама те наистина са огромни. Сигурен ли сте, че няма да ни нападнат?
— Съвсем сигурен.
Вторият птеродактил се стрелна надолу още по-бързо от първия. Появи се изотзад и прелетя като светкавица над главите им. Грант успя да види назъбената му човка и косматото тяло. „Прилича на огромен прилеп“, помисли той. Но най-много го впечатли крехкостта на тези животни. Огромните им криле всъщност представляваха нежни розови мембрани, толкова тънки, че чак изглеждаха прозрачни. Птеродактилите бяха изключително изящни животни.
— Ох! — изпищя Лекс и се хвана за главата. — Ухапа ме!
— Какво? — сепна се Грант.
— Ухапа ме! Ухапа ме!
Когато момиченцето отпусна ръка, той видя, че по пръстите му има кръв.
Горе в небето още два птеродактила прибраха крилете си, превръщайки се в малки черни точки, и се устремиха надолу. Докато падаха, надаваха някакви особени писъци.
— Да бягаме! — извика Грант и хвана децата за ръце.
Хукнаха по поляната, а зад гърба си чуваха приближаващите се писъци. В последния момент Грант се хвърли на земята, повличайки децата след себе си, а двата птеродактила с крясък прелетяха над тях, пърхайки с криле. Грант усети как ноктите на единия разкъсват ризата на гърба му.
Бързо се изправи, повлече Лекс след себе си и тримата успяха да изминат няколко метра, когато още две птици се спуснаха с писъци към тях. И пак в последния момент той събори децата на земята, а големите сенки префучаха над главите им.
— Пфу! — гнусливо изсумтя Лекс.
Грант видя, че е изпоцапана с белите изпражнения на птиците. Изправи се на крака.
— Хайде! — подкани ги той.
Готвеше се да побегне, когато чу ужасения писък на момичето. Обърна се и видя, че една от птиците го е сграбчила за раменете с ноктите на задните си крайници. Огромните криле на животното, прозрачни на слънчевата светлина, се размахваха около нея. Птеродактилът се опитваше да отлети, но Лекс беше тежка. Докато се мъчеше да я вдигне, непрекъснато я кълвеше по главата с дългата си остра човка.
Лекс пищеше и панически размахваше ръце. Грант постъпи по единствения възможен начин. Втурна се и подскочи, блъсвайки с тялото си птеродактила. Събори го по гръб на земята и падна върху косматото му тяло. Животното пищеше и се опитваше да го захапе. Грант пазеше лицето си от острата човка, а с ръце отбиваше ударите на огромните криле. Чувстваше се като в палатка по време на силна буря. Не чуваше нищо освен писъците на животното и пърхането на прозрачните криле. Ноктите на задните крайници жестоко дращеха гърдите му. Лекс пищеше. Най-после Грант успя да се отскубне от птеродактила, а той с писукане запляска с криле, опитвайки се да се изправи. Накрая надипли крилете си подобно на прилеп, търкулна се настрани, изправи се с помощта на дребните нокти по крилете и се отдалечи, стъпвайки на тях. Грант не можеше да повярва на очите си.
Животното ходеше с крилете си! Значи предположението на Ледерер беше вярно! Но другите птеродактили продължаваха да ги нападат. Грант със залитане се изправи на крака и с ужас видя как Лекс побягва, опитвайки се с ръце да предпази главата си… Тим също крещеше с всички сили…
Първият птеродактил се спусна като камък надолу, Лекс метна нещо към него и внезапно животното подсвирна и се заиздига в небето. Другите два незабавно го последваха и започнаха да го гонят. Четвъртият тромаво изпърха с криле и се устреми след тях. Грант примижа на слънцето и погледна нагоре. Не проумяваше какво става. Трите птеродактила преследваха първия с разгневени писъци.