Фурията на курсора

— Разбира се — отговори тя. — Ще се погрижа тази информация да стигне до всички.

— Благодаря — Тави направи пауза. — Капитанът не каза нищо за това, но ако някой от персонала на легиона в момента се забавлява при вас…

Тя леко се усмихна.

— Знам правилата. Трябва да го огорча и да го изпратя у дома.

— Благодаря — каза Тави и отново сведе глава.

— Подтрибун — каза тя, — знам, че сте тук по служба, но не сте ли виждали Херта днес?

— Ъ-ъ… Видях я в града малко по-рано тази вечер.

Цимния се намръщи.

— Притеснявам се, че може да стане жертва на търговци на роби, като обикаля сама в непознат град. Тя е толкова малка и крехка. А и с главата не е наред.

Тави трябваше да направи усилие, за да не се засмее или поне усмихне.

— Допускам, че сте права, но съм сигурен, че с нея всичко е наред, мадам — каза той със сериозен глас. — Елинарх е град, който спазва закона и капитанът няма да търпи никакви глупости от хората.

— Така е — каза Цимния. — От най-примерните от тях това не се очаква.

— Знаете ли какъв ще бъде сигналът за оттегляне в града?

Тя му кимна за потвърждение и се наведе към него.

— Успех, подтрибун. И благодаря за предупреждението.

— Успех, мадам — отговори Тави с поклон. Той кимна на мълчаливия неподвижен Борс и на бегом се отправи обратно към града.

При стопанските постройки в покрайнините на града Тави чу шум, но твърде късно, за да избегне опасността. Нещо го събори настрани и заби лицето му в земята.

Преди да успее да се изправи, усети стоманена тел, която се увива около китките му и ги стяга зад гърба. Натискът, усилен от фуриите, му причиняваше болка, една от пластините на бронята му опираше в ребрата.

— И така, Сципио — просъска глас. — Или каквото там ти е истинското име. Дай кесията на майка ми.

— Красус — изръмжа Тави. — Махни се от мен.

— Дай ми кесията, крадецо! — извика в отговор Красус.

Тави стисна зъби от болка.

— Заради теб ще закъснея за срещата на офицерите. Обявена е мобилизация.

— Лъжец — каза Красус.

— Оставете ме, сър рицарю. Това е заповед.

Захватът на Красус се засили.

— Толкова си глупав, колкото и лъжец. Така само ме ядосваш повече. Мислиш, че това, което тя вече направи, е лошо? Просто не знаеш на какво е способна в яростта си.

— Да бе, не знам — изсъска Тави. — Видях гърба на Макс, когато си сменяше туниката.

По някаква причина думите му смазаха Красус, Тави почувства как се олюля от тях, като от физически удар.

Натискът върху китките му отслабна достатъчно, за да може да се движи и да се съпротивлява. Силата, която придобиваш с помощта на земните фурии, е огромна, но земните призователи често забравят, че и тя си има граници.