Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Те не са виновни. Вината е на такива като Пестов, Павлов и мен — твърдо заяви Рябков. — Не мислете, че не ме е страх от смъртта, макар че кой не се бои от нея, но знайте, че все пак не ми беше лесно да се реша на тази стъпка. И дори при това положение не ме очаква нищо добро.
— Да, така е — съгласи се Турецки. — Но поне ще живеете… Много ли пари сте взели?
— Достатъчно. Готов съм да предам наличните, мога да дам и влоговите книжки от банките.
— Кога успяхте да приготвите всичко това? И къде? Разбира се, че не е в онова село, нали!
— Ходих до Москва. Да видя жената и децата. Имам две момчета и едно момиче…
— Рискували сте, и то доста сериозно.
— Не можех другояче!
— Споделихте ли с жена си… така да се каже, своите неприятности?
— Не. Нищо не съм й казвал. Но тя не е сляпа и носи глава на раменете си. Много неща вижда, чува, а за още повече се досеща.
— Какви бяха конкретните ви задължения?
— Вършех черната работа. Отговарях за московските увеселителни заведения. Събирах, броях и предавах парите.
— На кого ги предавахте?
— Обикновено на генерал Пестов. А когато отсъства — на Павлов.
— Подобни заведения има не само в Москва…
— Аз отговарях само за Москва.
— Според вас къде отиваха парите? Нагоре?
— Трябва да попитате генерал Юрий Гаврилович Пестов.
— Мисля си, Павел Генадиевич, дали не се предадохте твърде рано? Ето, Павлов не се предаде и възседна генералското кресло!
— Павлов не е осъден. А аз нямам избор.
— Да, наистина нямате избор — въздъхна Турецки. — Ами ако убийството бе минало тихо и кротко? Така ли щяхте да продължавате? Да събирате, да броите, да предавате…
— Да, Александър Борисович, така щях да продължа — открито го погледна в очите подполковникът.
— Добър отговор. Искрен. — Турецки погледна часовника. — А сега нека да изготвим протокола с вашите показания и да ги запишем на магнетофонна лента.
Почти един час отиде за документирането на доброволното явяване и самопризнанието на подполковника.
— В интерес на следствието ще се наложи за известно време да поживеете тук — реши Турецки. — Храната е повече от достатъчна, кафе и чай ще намерите в кухнята. Има библиотека, телевизор, магнетофон… Но ви моля само за едно: не се обаждайте по моя телефон с гласа на президента!
— Мога и с вашия.
И Рябков съвсем точно възпроизведе с гласа на Турецки последните му думи.
— Нима говоря с такъв менторски тон? Трябва да го имам предвид. Настанете се в спалнята, Павел Генадиевич.
— Кажете ми първо живи ли са ония момчета, пазачите на Уест?
— Живи и здрави и навярно вече са изпили всичкия ми алкохол.
— И те ли са настанени на ваша жилищна площ? — подсмихна се Рябков.
— Приютих ги — намигна Турецки. — Вие можете ли да правите борш?
— Готвенето ми е хоби.
— Чудесно! Утре сутринта ще изтичам за месо, а вечерта ще си хапнем борш, нали?
— Мога и аз да изтичам.
— А-а, не бива. Напоследък ви се е събрало доста тичане — усмихна се Турецки.
— С ваше позволение, бих взел един душ.
— Моля, разбира се. Само че смесителят прави някакви номера. Жената ми наду главата да го оправя, но нали все не ми остава свободно време… Спалното бельо ще ви оставя на леглото. А сега отивам да спя.
Алексей Петрович Кротов все пак успя да научи, че при изпращането на руски момичета в чужбина преди време е взел участие някой си Фил Дейвис, американец, но почти постоянно пребиваващ в Белгия. Останалото вече бе въпрос на техника. След един час Кроткия знаеше, че мъж с такова име е пристигнал в страната преди няколко дни и е отседнал в хотел „Славянски“ като представител на търговско-промишлена фирма със седалище в Антверпен. И, естествено, той направи съвсем логично заключение, че като всеки уважаващ себе си бизнесмен Дейвис ще пожелае да види „стоката“, преди да я вземе, така че побърза да отиде в хотел „Интурист“, където си имаше свой човек — дежурната администраторка Инна Александровна Полонска, произхождаща от стар дворянски род, за което имаше официално свидетелство, издадено от Дворянското събрание въз основа на оригинални документи.