Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– А какви са били отношенията между Маделейн и Матс?
– Тогава не знаех, но впоследствие разбрах, че са имали връзка. Дълго време опитвахме да решим ситуацията с Маделейн и децата й. Междувременно тя и Мате явно са се влюбили един в друг, което е абсолютно забранено, естествено. Но както казах, тогава не знаех... – Тя разпери ръце. – Когато разбрах за това, бях безкрайно разочарована. Мате знаеше колко е важно за мен да покажа, че в работата ни има нужда и от мъже. И знаеше, че всички погледи са насочени към „Фристад“ и мнозина се надяват да претърпя неуспех. Не разбирах как може да ни предаде по този начин.
– Какво се случи после? – попита Йоста и взе папката от Патрик.
Лейла като че беше останала без въздух.
– Ставаше все по-зле. Където и да преместехме Маделейн и децата, мъжът й успяваше да я открие. Полицията също беше въвлечена, но това не помогна. Накрая Маделейн просто не издържаше повече и осъзнахме, че не можем да овладеем ситуацията. Ако тя и децата искаха да живеят, трябваше да напуснат Швеция. Да напуснат дом, семейство, приятели, всичко.
– Кога взехте това решение? – попита Патрик.
– Маделейн дойде при мен веднага след нападението над Мате и поиска да й помогнем. Малко или много, ние бяхме стигнали до същото заключение.
– Какво смяташе Матс по въпроса?
Лейла сведе поглед.
– Не сме го питали. Всичко се случи, докато той лежеше в болницата. Когато го изписаха, нея я нямаше.
– Тогава ли разбра, че са имали връзка? – попита Йоста, оставяйки папката обратно на масата.
– Да. Мате беше неутешим. Умоляваше ме да му кажа къде са отишли. Но нито можех, нито исках. Маделейн и децата щяха да бъдат изложени на опасност, ако някой разбереше къде се намират.
– Не заподозря ли, че има връзка между този случай и побоя над Матс?
Патрик отвори папката и посочи едно от имената, отбелязани в документите. Лейла се заигра с един кламер, преди да отговори.
– Естествено, че ми мина през ума, беше логично. Но Мате твърдеше, че няма връзка. Така че нямаше какво толкова да направим.
– Бихме искали да говорим с нея.
– Няма как – каза Лейла веднага и поклати рязко глава. – Би било твърде опасно.
– Ще предприемем всички необходими мерки за сигурност. Но трябва да говорим с нея.
– Казвам ви, че е невъзможно.
– Разбирам, че искаш да защитиш Маделейн, и обещавам да не правя нищо, което би я изложило на опасност. Надявах се да можем да се разберем по лесния начин, за да може това тук – той посочи папката върху бюрото – да си остане между нас. Ако не, ще трябва да отнесем въпроса по-нагоре.
Лейла стисна челюсти. Знаеше, че няма избор. Патрик и Йоста можеха да сринат „Фристад“ само с един телефонен разговор.
– Ще видя какво мога да направя. Сигурно ще отнеме известно време. Може би чак до утре.
– Няма значение. Обади ни се веднага щом разбереш нещо.
– Окей. Но условието е да действаме по моя начин. Много съдби са заложени на карта, не само тези на Маделейн и децата.
– Разбираме това – каза Патрик.
Те се изправиха и излязоха, за да се отправят към Фелбака за пореден път.
– Добре дошли, добре дошли!
Ерлинг стоеше на вратата с широка усмивка. Радваше се, че Бертил Мелберг и партньорката му Рита успяха да дойдат, защото много харесваше Мелберг. Прагматичното отношение на комисаря към живота беше близко до неговото собствено и той лесно се разбираше с него.
Ерлинг се здрависа ентусиазирано с Мелберг и целуна Рита първо по едната буза, а после, за всеки случай, и по другата. Не знаеше какъв е обичаят в по-южните страни, но нямаше как да сбърка с двойната целувка. Вивиан също дойде в антрето, поздрави гостите и им помогна да закачат връхните си дрехи. Те й подадоха букет и бутилка вино, а тя им благодари въодушевено, както изискваше етикетът.
– Заповядайте – каза Ерлинг и махна с ръка.
Както винаги, той нямаше търпение да покаже дома си. Беше се борил здраво, за да запази къщата след развода, но си струваше.
– Колко е хубаво – каза Рита, оглеждайки се наоколо.
– Да, добре си се уредил.
Мелберг потупа Ерлинг по гърба.
– Не се оплаквам – каза Ерлинг и подаде по чаша вино на гостите.
– Какво ще има за вечеря? – попита Мелберг.
Още имаше пресни спомени от обяда в „Бадис“. Ако тази вечер отново им сервираха семена и ядки, щеше да се наложи на връщане да се отбият през лавката за наденички.