Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пазачът на фара [bg]
Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пазачът на фара [bg]

Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:

В „Пазачът на фара“, седми роман от поредицата, Ерика отглежда новородените си близнаци и се опитва да подкрепя сестра си, преживяла инцидент с драматични последици. Патрик разследва убийството на Матс Сверин, финансов директор на строителен проект за милиони. Някогашната му приятелка от училище Ани се приютява на наследения от семейството й Призрачен остров заедно с петгодишния си син Сам, решена да го предпази от дебнещото ги зло с цената на всичко. Следват още едно убийство, едно самоубийство, едно отчаяно бягство. А сто години по-рано на Призрачния остров живее странният пазач на фара Карл, поддържащ необичайни отношения с приятеля си Юлиан и жена си Емели. Интригата се заплита, мотивите на замесените лица остават неясни до последните страници и, както винаги, до изненадващата развръзка.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 165
Перейти на страницу:

– А какви са били отношенията между Маделейн и Матс?

– Тогава не знаех, но впоследствие разбрах, че са имали връзка. Дълго време опитвахме да решим ситуацията с Маделейн и децата й. Междувременно тя и Мате явно са се влюбили един в друг, което е абсолютно забранено, естествено. Но както казах, тогава не знаех... – Тя разпери ръце. – Когато разбрах за това, бях безкрайно разочарована. Мате знаеше колко е важно за мен да покажа, че в работата ни има нужда и от мъже. И знаеше, че всички погледи са насочени към „Фристад“ и мнозина се надяват да претърпя неуспех. Не разбирах как може да ни предаде по този начин.

– Какво се случи после? – попита Йоста и взе папката от Патрик.

Лейла като че беше останала без въздух.

– Ставаше все по-зле. Където и да преместехме Маделейн и децата, мъжът й успяваше да я открие. Полицията също беше въвлечена, но това не помогна. Накрая Маделейн просто не издържаше повече и осъзнахме, че не можем да овладеем ситуацията. Ако тя и децата искаха да живеят, трябваше да напуснат Швеция. Да напуснат дом, семейство, приятели, всичко.

– Кога взехте това решение? – попита Патрик.

– Маделейн дойде при мен веднага след нападението над Мате и поиска да й помогнем. Малко или много, ние бяхме стигнали до същото заключение.

– Какво смяташе Матс по въпроса?

Лейла сведе поглед.

– Не сме го питали. Всичко се случи, докато той лежеше в болницата. Когато го изписаха, нея я нямаше.

– Тогава ли разбра, че са имали връзка? – попита Йоста, оставяйки папката обратно на масата.

– Да. Мате беше неутешим. Умоляваше ме да му кажа къде са отишли. Но нито можех, нито исках. Маделейн и децата щяха да бъдат изложени на опасност, ако някой разбереше къде се намират.

– Не заподозря ли, че има връзка между този случай и побоя над Матс?

Патрик отвори папката и посочи едно от имената, отбелязани в документите. Лейла се заигра с един кламер, преди да отговори.

– Естествено, че ми мина през ума, беше логично. Но Мате твърдеше, че няма връзка. Така че нямаше какво толкова да направим.

– Бихме искали да говорим с нея.

– Няма как – каза Лейла веднага и поклати рязко глава. – Би било твърде опасно.

– Ще предприемем всички необходими мерки за сигурност. Но трябва да говорим с нея.

– Казвам ви, че е невъзможно.

– Разбирам, че искаш да защитиш Маделейн, и обещавам да не правя нищо, което би я изложило на опасност. Надявах се да можем да се разберем по лесния начин, за да може това тук – той посочи папката върху бюрото – да си остане между нас. Ако не, ще трябва да отнесем въпроса по-нагоре.

Лейла стисна челюсти. Знаеше, че няма избор. Патрик и Йоста можеха да сринат „Фристад“ само с един телефонен разговор.

– Ще видя какво мога да направя. Сигурно ще отнеме известно време. Може би чак до утре.

– Няма значение. Обади ни се веднага щом разбереш нещо.

– Окей. Но условието е да действаме по моя начин. Много съдби са заложени на карта, не само тези на Маделейн и децата.

– Разбираме това – каза Патрик.

Те се изправиха и излязоха, за да се отправят към Фелбака за пореден път.

* * *

– Добре дошли, добре дошли!

Ерлинг стоеше на вратата с широка усмивка. Радваше се, че Бертил Мелберг и партньорката му Рита успяха да дойдат, защото много харесваше Мелберг. Прагматичното отношение на комисаря към живота беше близко до неговото собствено и той лесно се разбираше с него.

Ерлинг се здрависа ентусиазирано с Мелберг и целуна Рита първо по едната буза, а после, за всеки случай, и по другата. Не знаеше какъв е обичаят в по-южните страни, но нямаше как да сбърка с двойната целувка. Вивиан също дойде в антрето, поздрави гостите и им помогна да закачат връхните си дрехи. Те й подадоха букет и бутилка вино, а тя им благодари въодушевено, както изискваше етикетът.

– Заповядайте – каза Ерлинг и махна с ръка.

Както винаги, той нямаше търпение да покаже дома си. Беше се борил здраво, за да запази къщата след развода, но си струваше.

– Колко е хубаво – каза Рита, оглеждайки се наоколо.

– Да, добре си се уредил.

Мелберг потупа Ерлинг по гърба.

– Не се оплаквам – каза Ерлинг и подаде по чаша вино на гостите.

– Какво ще има за вечеря? – попита Мелберг.

Още имаше пресни спомени от обяда в „Бадис“. Ако тази вечер отново им сервираха семена и ядки, щеше да се наложи на връщане да се отбият през лавката за наденички.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)