![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Измъкни си главата от облаците, Банле — каза ми Айана. Бяхме стигнали границата на землището на Уистерия Холоу и тя извади малък, елегантен арбалет, скрит в един безформен храст. — Трябва да се съсредоточиш върху това.
— Как ме нарече?
— Банле. — Тя ме удостои с крива усмивка. — Това е нещо като невръстно птиче. Такова, което още не е напускало гнездото и иска да полети.
— Току-що ми даде близко име. — Не се сдържах и отвърнах на усмивката й, макар да не бях сигурна дали би трябвало да съм поласкана, или не. — Банле.
— Не, Бан-лей.
— Това казах.
— Току-що каза думата за „варени картофи“.
— Звучат еднакво.
— Не — слушай.
Тя ги повтори и усетих едва доловима разлика в интонацията на първата сричка.
— Баланкуанският използва интонацията! — възкликнах. — Четох за това в уроците си по лингвистика, но никой еварийски език не я използва.
— Не знам как се нарича. Просто е така. Може би затова вашите хора срещат толкова трудности с изучаването на езика ни.
Бих предпочела да уча баланкуански, вместо тънкостите на стрелбата с арбалет, но Айана бе настоятелна. Започна с основните неща — поставянето на стрелите и преценяването на обхвата. Арбалетът беше прекрасен, украсен с онзи сребристочерен камък, който бях видяла по време на набега. Спусъкът, металните и другите части свидетелстваха за чудесна изработка, каквато дори не мислех, че е възможна в Евария. Красотата и малкият му размер бяха измамни. Въпреки всичко изискваше много сила и накрая ръката ме заболя. Но тя беше права, че ми беше харесало.
— Струваше ми се повече като стрелба за развлечение, отколкото като истинско използване на оръжие — казах й, докато се връщахме. Не си спомнях кога за последен път бях играла на нещо.
Тя цъкна неодобрително с език:
— Не е игра там, откъдето идвам. В по-мрачни времена една жена е можела да се окаже сама с децата си. Арбалет като този би могъл да й помогне да защити дома си. Няма вероятност някога да попаднеш в такава ситуация, но колкото повече начини знае една жена да се защити, толкова по-добре.
— В гората ли беше? — попита ме Тамзин, когато се върнах в стаята си.
Погледнах надолу и видях пръст и листа, полепнали по долния край на роклята ми.
— Исках да изляза да се разходя, а Айана ме наглеждаше.
— Ще се изложиш твърде много на слънце — сгълча ме тя. — Но сега имаме други тревоги. Какво да облека за прощалното празненство на Уорън тази вечер? — Тя крачеше напред-назад пред дрешника си, от време на време измъкваше някоя рокля и клатеше глава. — Трябва да оставя добро впечатление у него. И у родителите му.
Намръщих се. Тамзин беше удивила всички ни с начина, по който бе очаровала Уорън за толкова кратко време. Разбира се, тя си беше Тамзин. Кой можеше да се мери с нея? Но сега той ме смущаваше толкова много, колкото и когато ухажваше Аделейд.
— Той преследва еретици, нали знаеш — казах.
Тя пусна една рокля и се обърна да ме погледне в лицето:
— Какво намекваш? Свих рамене:
— Не знам. Просто ме смущава да виждам хора, преследвани заради вярванията си, когато не правят нищо лошо на никого. Теб не те ли смущава? — Никога не бяхме говорили сериозно за религия. Доколкото знаех, и тя мразеше еретиците.
Но през очите й пробяга нещо. Съмнение може би. Изчезна бързо, докато мястото му се зае от обичайната й решимост. Тя стисна юмруци:
— Той е интелигентен мъж. Ако нищо не е наред… е, сигурна съм, че ще премисли. Не ме гледай така, Мира! Той е губернатор. Никой не може да ми даде такъв живот, какъвто може той. Изгаря от нетърпение да си вземе съпруга, щом се установи там. А аз изгарям от нетърпение да стана съпруга.
— Просто искам да бъдеш щастлива, това е всичко.
— Ако това сработи, ще бъда. — Тя се загледа в далечината за няколко мига, вглъбена в собствените си мисли. — Е, стига за това. Да се върнем към умуването какво да облека. И какво ще облечеш ти. Все пак ще ти намерим съпруг.
Но целта ми тази вечер не беше да си търся съпруг. Имението беше претъпкано с всевъзможни състоятелни и важни хора, много повече, отколкото бяха дошли на празненството по случай годишнината по-рано същата седмица. Много от гостите дори бяха дошли от други колонии. Това, че един губернаторски син ставаше губернатор на нова колония, беше огромно събитие. Подобна тълпа си имаше плюсовете и минусите. Повече хора означаваше повече очи. Присъствието на повече хора означаваше също и че беше по-лесно да се слея с тълпата.