Виелица на сенките [bg]

— Това пък защо?

— За да не мога да правя заклинания — разстроено изхриптя шаманът. — Ръкавиците ограничават движенията на пръстите, а руните не позволяват на магията да действа и докато тези оркски неща са на ръцете ми, за никакви заклинания и дума не може да става. Мога да опитам, но какво в крайна сметка ще се получи дори и за горските духове ще е неизвестно.

— И след това някои още се опитват да твърдят, че шаманството е по-добро от магията? — без да се обръщам към никого конкретно, измърморих аз.

Но Гло-гло ме чу и като прие думите ми лично, обидено изсумтя.

— Дай ми време да си освободя ръцете, за всичко ще си платят! — отмъстително процеди гоблинът, гледайки с присвити очи спящите орки.

— Освен ако преди това не ти отрежат ръцете — „обнадежди“ го Мис.

— Няма да ги отрежат — безгрижно каза гоблинът. — До празника на есента няма от какво да се притеснявам.

— А какво ще стане след това? — попитах аз.

— Супа с котка! — отряза все още сърдитият ми Гло-гло.

Междувременно започна да вали ситен дъжд. А ситният дъжд сутрин не е най-приятният подарък. Лагерът постепенно се събуди. Въпреки дъжда, орките отново разпалиха огъня. Багард сновеше сред Първите, раздаваше заповеди и воините доста бодро ги изпълняваха. Забелязах шамана, който така и не се разделяше с моята чанта. Стори ми се, че чак заскърцах със зъби от яд. С какъв акъл се набутах между шамарите, вместо да заобиколя огъня и да изчакам елфът да ме открие?! Една фраза, която бях чул преди много време близо го Пазарния площад в Авендум, изплува в главата ми. Тогава в нашата барака живееше една жена и тя беше сладкодумна разказвачка. Мнозина я смятаха за вещица и я наричаха Тъмната звезда, макар че всъщност името й беше Гати и не беше никаква вещица, това го знам със сигурност. Та веднъж тя каза: Тръгнал да стриже овцете — върнал се остриган до голо. Това е точно за мен, не мислите ли? Тръгнах за където не ми е работа и орките веднага ме остригаха до голо.

Орките се занимаваха със своите си дела, а ние стояхме под дъжда. Идилия, с една дума. Така минаха два часа и въпреки непрекъснатия дъжд, аз някак успях да задремя. Събуди ме отчаяното бутане на Гло-гло. Търкайки сънливо очи, се опитах да разбера какво става.

— Започна се — прошепна Мис, а после мръсно изруга.

— Какво се започна? — не разбрах аз, но никой от моите другари по нещастие не сметна за необходимо да отговори.

Всички като един гледаха към центъра на поляната. Аз, така и без да получа разяснения, също започнах да наблюдавам суетящите се орки. Един заливаше огъня, друг бързо трупаше вещи. Двама орки довлякоха от гората огромен пън. Какво ставаше тук, мракът да го отнесе?