Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
- Изтезания и смърт?
- Ама че го рече - кисело се намръщи вълшебникът. - Не... Не става дума за мъчения и такива работи. Просто ще ви пусна. Теб и твоите спътници.
- Но там... Там, навън, е Пороят! И... и... - Ахата се разтрепери, спомняйки си чудовищния Господар на есенното проклятие.
Магът неприятно се засмя и щракна със съсухрени пръсти.
- Отново не ме разбра, скъпа. Нито на мен, нито на моя орден, а даже и на цялата Дъга не ни трябва твоята смърт. Съвсем точно казано, смъртта не е нужна никому, освен на себе си. Твоя си работа, ако искаш, обеси се като обезчестена попадийка. Светът ще остане безразличен. Той към всичко е безразличен. Светът е просто едно пространство, в което всички ние живеем. Нищо повече. Излишно е да се правим на трагични, да леем сълзи или да изпадаме в истерия, заради това, че светът се бил „променил". Светът се променя винаги, всеки ден, всеки миг, само дето вие, Дану, упорито сте отказвали да забележите тези факти. Елфите също. И джуджетата, Волните, племената орки и всякакви други... Всички вие с голямо старание си затваряхте очите и се преструвахте, че нищо не се случва. А когато дойде белята...
- Дойдохте вие - вметна Ахата.
- Да, дойдохме ние - съгласи се магът. - И тогава стана бедата. Ала първата беда беше наша, дъще. Изкъпахме се в собствената си кръв на Брега на черепите и с това платихме нашето право да останем на тази земя. Вие не се съгласихте доброволно да приемете нещо ново в своя свят.
Подхванахте една безнадеждна, обречена война и я загубихте. Вместо да прецените, да претеглите силите си и да отстъпите. Ще питаш - къде? Ами към същия онзи изток. Или зад океана. Място има много. Забранен е само пътят на юг.
- Вие не бяхте просто беля - дръзко рече Ахата, внезапно опиянена от собствената си смелост. - Вие сте като чума, като Черен мор. Вървите като скакалци, а по дирите ви не остава нищо живо. Къде да бягаме от вас, след като сте гнева на Боговете?!
- Добре казано - сериозно отвърна вълшебникът. Този уж празен разговор като че ли забавляваше могъщия маг. - Но в действителност ние не сме Бич Божи, Seamni. Просто искахме да живеем.
- Ние също!
- Я виж Волните. Нима Империята е воювала някога с тях? Мирно се погаждаме с тях вече много столетия.
- Волните са шепа народ, владенията им могат да бъдат прекосени пеш за четири дни!
- Е, да, твоята раса владееше всичко онова, което днес се смята за сърцето на мелиинската държава, даже и престолния град. Виж, дъще, ако не бе Брегът на черепите, сигурно щяхме да постигнем съгласие.
- Какво значение има сега това? - уморено изрече Ахата. - Спорим и се препираме за отминали неща... Аз съм беззащитна пред вас, вие имате цялата власт и сила... За какво са тези приказки, господин магистър?
- Аз ясно и просто ти казах какво ми е нужно от теб - учуди се магът.
- Рекох си, че обмисляш предложението, а през това време си беседваме така, на отвлечени теми. Не е неприятно, поне за мен.
- Няма какво да мисля - гордо вирна брадичка девойката. - Няма да слугувам по своя воля на убийците на моя народ. Можеш да ме изхвърлиш още сега под Пороя!
Вълшебникът с досада потърка хлътналата си буза.
- Глупави, надути слова, мила моя. Не виждам смисъл да те заплашвам. Искаше се твоето съгласие, аз само те придумвах да прогледнеш... Е, щом не, тъй да бъде. Твоя воля. Ще те отведат в тъмницата. Не бой се, Силвия няма да те закача. Тя си има свои любими идеи... Пророчествата на Илейна, например.
- Не съм чувала за нея.
- То се знае. Пророчицата е родена преди триста години, в разгара на Голямата война. Илейна, по-точно казано 111аеппе -отново безупречно правилна реч на Дану - е предсказала вашия разгром при Гунберг и края на настъплението на войските ви. Последвала е дългата ви агония. Точно тогава Илейна е влязла в пълната си сила на пророчица. Гвеон Смелия, бащата на Седрик Аления, я почел с длъжност на придворна предсказателка. Тя нито веднъж не сгрешила... - подсмихна се магът. - В общи линии.
Нашата армия, отново изградена след кризата на Древната империя, дълго не могла да се справи с разсеяните из горите отряди от войнството на Гвеон, благодарение на вашата Яснозряща. Самото й съществуване било тайна и обикновените Дану не знаели за нея. Така че твоето невежество по въпроса е обяснимо.
- Какво е станало с нея? - не издържа на паузата Ахата.
- Какво станало на... Подир гунбергското поражение Гвеон, както навярно ти е известно - вълшебникът неприятно изкриви устни в насмешка, -решил да сложи край на живота си. Илейна го спряла, поне според преданията. Вождът на Дану се излекувал от желанието си да се самоубие, въпреки че това негово щение било, както разказват, непреодолимо. После дълги години, при това, признавам, не без успех, се сражавал против Новата империя. Ала нищо не се дава даром. Сполуката, късметът му, неговата неуловимост - всичко това било платено от пророчицата. Тя обезумяла. Разсъдъкът й се помрачил. Силите на огъня и разрушението нахлули в душата й... Тъкмо по това време тя почнала своята прочута „Книга на ужаса". Мигаш, дъще? Чудиш се що за книга е това? Хм, ама че възпитание... А уж произлизаш от прилично семейство, Seamni, от древен и уважаван клан. Добре, не се сърди, не се подигравам. Съчувствам ти, колкото и странно да звучи това в острите ти уши. Чуй, скъпа, от устата на един презрян хуманус истината, която е била премълчана даже от майка ти. „Книгата на ужаса" е сборник на най-страшните видения и пророчества. Илейна надникнала в бездната отвъд пределите на смъртта и съдбата. Отвъд края на света, отвъд края на битието. И различила там спотаена в пламък сянка. И се постарала да опише, както могла, идването на тази сянка. О, знам, неведнъж пророци и предсказатели са приказвали за появата на Абсолютния Враг, Изтребителя, Поглъщача. Имам богата колекция на тази тема - и устни предания, и трактати... Гордея се с осведомеността си по въпроса! Та вашата Илейна споменава Дървения меч в едното от пророчествата си, най-известното в академичните среди. Силвия сигурно се е раздрънкала пред теб за него. Че Каменният и Дървеният брат ще погубят света. Всичко това много допада на младите адепти - магът се засмя. Сякаш грачеше гарван. - Горещи глави, буйни сърца. Като нашата Силвия. Тя и такива немирници като нея са си навили на пръста, че от бълнуванията на лудата предсказателка може да се изстиска нещо полезно...