Републиката на крадците [bg]

— Имам предвид — каза Локи, — че сега трябва да бъдем актьори, само актьори. Размишлявах по въпроса. По пътя ни няма хазартни игри. Няма пребъркани джобове. Ще теглим черта между хората, които са в Камор, и хората в Еспара. Когато се върнем у дома, всеки, който смята да ни проследи до истинския ни живот, не бива да намира нищо. Никакви доказателства, никакви следи.

— Изглежда… разумно — каза Галдо.

— И започва оттук — продължи Локи. — Означава, че няма да правим нищо, с което да ни запомнят. Наистина ли си мислиш, че ония тъпи приятелчета ще позволят да ги оберете и ще ни оставят да си тръгнем по живо, по здраво утре сутринта? Някой ще бъде накълцан, братлета! Цялото село ще хукне да ви дере кожите и охраната няма да ви спаси. Седмици наред са уточнявали този маршрут. Тези хора са им необходими.

— Прав е — каза Кало. — Знаех си, че планът ти е скапан, плешив дегенерат такъв!

— Идеята беше твоя, лаком лайновоз!

— Е, във всеки случай този замисъл няма да бъде изпълнен — каза Кало на Локи.

— Тогава защо да не си сготвим вечеря? Или, още по-добре, ако искате да оставите някоя и друга монета в селото, вижте няма ли да откриете месо, което да не е с формата на тухла.

Братята Санца приеха това предложение без ентусиазъм и отново изчезнаха по лъкатушещата пътека, която минаваше за главната улица на Тресанкон. Останали сами, Локи и Сабета се спогледаха и той откри внезапно появила се студенина в държанието ѝ.

— Това тук е именно една от пречките, които споменах — каза тя.

— Кое?

— Наистина ли не забеляза?

— Какво да забележа? Какво се очаква да разбера?

— Помисли си — каза тя и отново скръсти ръце, този път свела напред рамене. Неприятна, отбранителна поза. — Сериозно говоря. Ще ти дам малко време. Помисли си.

— За какво да си помисля?

— Преди години — каза Сабета — аз бях най-голямото дете в една малка банда. Наставникът ме прати да се науча да танцувам и да имам обноски. Когато се завърнах, открих, че едно по-малко дете е заело мястото ми.

— Но аз съвсем не…

— Кало и Галдо, които преди това се отнасяха към мен като към земна богиня, бяха прехвърлили предаността си към новодошлото дете. След време новодошлият се сдоби с трети съюзник, още едно момче.

— Това е чиста проба… Та Джийн ти е толкова предан приятел!

— Но не по специален начин — каза тя. — Не ми е такъв приятел, какъвто е на тебе!

— Това ли ти е пречката? — Локи изпита чувството, че от тъмнината току-що е излетял някакъв тежък предмет и го е хласнал по главата. — Моето приятелство с Джийн? То те кара да завиждаш?

— Толкова те бива в слушането, колкото и да наблюдаваш — каза Сабета. — Нима досега не си забелязал, че ако аз направя предложение, то се приема като предложение, докато на дадените от теб предложения се гледа като на свещени заповеди? Дори ако моето и твоето предложение съвпадат?