Детето на нощта [bg]

А и тази проточила се смърт нямаше да е чак толкова тягос- тна...

Прастарата елфида засмука още веднъж дима от лулата и я върна на поставката ѝ, за да бъде напълнена и запалена съвсем скоро за Мириъл. Тя отвори очи, без да си спомня кога всъщ­ност натежаха клепачите ѝ, и видя двама чакащи елфи от Гил­дията. Жегна я съжалението, че не може да си спомни имената им. Само им кимна, че е време.

Те дръпнаха креслото назад и ѝ помогнаха да се изправи. С обезсърчаваща мудност Ефимер провлачваше единия си крак пред другия, но си бе наумила, че няма да допусне да я носят, както се бе случило с Авиана три пъти досега. Знаеше колко е глупаво, но понякога дори това дребнаво съперничество ѝ дава­ше сили да продължи.

Единият елф отвори вратата и влязоха в стаята, огряна от мекото сияние на фенер. Закритият със завеса прозорец отляво бе открехнат, защото от тази страна беше завет. Скоро щеше да съмне, но никой нямаше да дръпне завесите. Така Ал-Дречар се съсредоточаваха по-добре.

Лиана лежеше по гръб в леглото, което преместиха тук за нея. Не бе отваряла очи от шест дни. Потъна в този унес скоро след тръгването на Ериан. Любимата ѝ кукла и чаша вода бяха сложени на масичка до леглото - символ на надеждата, че тя ще преодолее своята Нощ. Сменяха водата по два-три пъти на ден, а куклата прашасваше.

Елфите помогнаха на Ефимер да седне на ръба на леглото и тя се наведе да приглади косата на момичето. На пипане личи- цето ѝ беше сухо и хладно, но не оставаше много време до по­редния пристъп, когато цялата се гърчеше под натиска на ви­дения, които Ал-Дречар не можеха да отблъснат.

Елфите от Гилдията бяха неуморни в грижите си. Всеки ден къпеха момичето, застилаха наново леглото, хранеха я с лъ­жичка, макар че беше в несвяст, галеха я по шията и я подтик­ваха да гълта.

- Горкото дете! - прошепна Ефимер.

Целуна Лиана по челото и даде знак, че иска да се премести. Настаниха я на малкото диванче до Мириъл и двамата мъже излязоха. Вратата се затвори тихо, Ефимер събра воля и се по­моли да оцелее, за да долови досега с Авиана, която ще дойде да я смени, както тя сега идваше да поеме товара от Мириъл. Настрои се към спектъра на маната и се сблъска с бурята.

Щом потъна мислено към съзнанието на Лиана и щита, под­държан около него от Мириъл, стихиите отвън ѝ заприличаха на нежен полъх по бузата. Безредни, но насочени, потоците се усукваха и профучаваха край нея подобно на безкраен ивичест тунел от тъмнокафяво, тук-там изпъстрено с жълто, оранже­во, зелено и синкавочерно.

Ефимер обаче не се залутваше - в тунела имаше мъждива, трепкаща светлинка. Съзнанието на Мириъл. Ефимер се пребо­ри да го достигне, избутвайки пред себе си полукръг от защитна мана, за да не бъде заличена от бушуващата Нощ на Лиана.