![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Отбиха по улицата срещу летището и спряха на паркинга на „Шератон“, където ги очакваше тъмносиньо BMW. Портър получи ключовете, издърпа няколко банкноти от пачките в зелената торба и се опита да ги предложи на човека с шапка на „Янките“, но мъжът само махна с ръка, без да го гледа в очите.
– Вече ми беше платено.
Това бяха единствените думи, които размени с Портър, преди да се отдалечи.
Портър отвори с дистанционното багажника на беемвето и метна торбата вътре. На седалката до шофьорската откри нов телефон еднодневка и списък с имената на друг екип пилоти, които чакаха на малко местно летище.
Дължеше на Емъри много. Съжали я, че се бе забъркала във всичко това. Тя беше добър човек и заслужаваше повече. Запали двигателя и се закле, че ще намери начин да ѝ се реваншира.
Беше на път само след секунда – горе-долу по същото време, по което самолетът на Талбът с Пул на борда достигна полетна височина.
Двайсет минути по-късно отново беше в центъра на Чарлстън. След още осем вече бе спрял на този паркинг и бе слязъл от колата.
Беше забелязал магазина за намалени авточасти, когато звънна телефонът на Пул. Вече бе готов да отбие. И слава Богу, че не го направи. Искаше да се довери на Пул, но позвъняването доказа, че това е невъзможно.
Въпреки че магазинът за авточасти бе привлякъл вниманието му, не той, а мотелът до бензиностанцията отсреща го накара да спре. Занемарена, рушаща се постройка, боядисана в жълто, с яркозелен корниз. Веднага разпозна мястото – опита се да се убеди, че е от описаната в дневниците сцена, но знаеше, че само отчасти е така. Познаваше това място. Бе идвал тук и преди.
Изглеждаше му познато. Щом излезе от колата и вдиша нощния въздух, вече бе сигурен, че е стоял и преди на същото място.
Беше истинско прозрение.
Ръцете му все още бяха свити в юмруци, докато се взираше в тухлената стена на магазина за авточасти, където буквите с червен спрей образуваха:
КЪРВЯХМЕ ЗА ТЕБ, САМ
Беше чувал същите тези думи в главата си. Не можеше да обясни защо или кога, но все едно някой му четеше четирите думи на глас. Гласът не бе неговият. Не беше и гласът на Бишъп. Не разпозна гласа, но го познаваше.
Портър гледаше думите върху стената.
„Кървяхме за теб, Сам.“
Нямаше истински спомени за мотела. Беше минавал покрай него с патрулката хиляди пъти, но не можеше да се сети да са го викали. Затвори очи за миг и се опита да си представи някоя от стаите или фоайето, или поне автомата за газирани напитки или другия – за сладолед… Не успя. Единствените му спомени за вътрешността на мотела бяха благодарение на онова, което бе прочел в дневниците. Срещата на Бишъп с Бърни. Последиците от нея.
Не бе присъствал на тези събития, нали?
Искаше му се да си отговори: „Така е“, но истината бе, че спомените за въпросното време бяха толкова мъгляви, та не можеше да е сто процента сигурен. Допреди няколко часа си мислеше, че си спомня митовете, преди да бъде прострелян, с ярки подробности. Пул му бе показал, че всеки детайл от тези спомени е бил лъжа.
Можеше да си представи белия ван отсреща. Дори можеше да види Стокс и Уелдърман да отбиват до него своето „Шеви Малибу“ и отвътре да излиза младият Ансън Бишъп.
Или беше Невестулката?
Или Теган?
Кристина?
Либи?
Дори Винсънт Уейднър.
Можеше да го види, ако затвори очи, и това го изплаши. Този ван може би беше на Хилбърн. Колко пъти се бе возил в проклетото нещо? Колко пъти го бе карал? По дяволите, колко пъти го бе заемал?
Почти толкова, колкото Хилбърн заемаше палтото ти, изстреля съзнанието му. Онзи стар тъмносин тренчкот, който толкова харесваше.
Опита да не мисли за това.
Тя беше на отсрещната страна на улицата. Портър не бе сигурен колко дълго бе стояла там. Наблюдаваше го от паркинга на мотела. Тъмната ѝ коса се развяваше около раменете ѝ, подхваната от нощния ветрец. Носеше дълго черно палто. Ръцете ѝ бяха пъхнати в джобовете. Стоеше напълно неподвижна, втренчена в него, докато колите профучаваха на север и на юг по пътя. Дори да изпитваше каквато и да било емоция при вида му, лицето ѝ остана каменно. Приличаше на статуя.