За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Всяко наказание, което не произтича от необходимостта, е тиранично. Законът не е просто проявление на силата; нещата, които по своята природа са безразлични, не влизат в неговия обсег.
Глава XV
Влиянието на домашното управление върху политическото
Тази промяна в нравите на жените ще окаже несъмнено влияние върху управлението на Московската държава. Всичко е тясно свързано; деспотизмът на господаря естествено се свързва с робството на жените; свободата на жените — с духа на монархията.
Глава XVI
Как някои законодатели са смесили принципите на управление на хората
Нравите и обичаите са порядки, установени не чрез закон; законите не могат или не искат да ги установяват.
Между законите и нравите съществува тази разлика, че законите уреждат повече действията на гражданина, а нравите — на човека. Между нравите и обичаите пък съществува тази разлика, че нравите регулират повече вътрешното поведение на човека, а обичаите — външното.
В държавата понякога те се смесват. Ликург е създал един общ кодекс от закони, нрави и обичаи; китайските законодатели са направили същото.
Не трябва да ни учудва, че законодателите на Лакедемон и Китай са смесили законите, нравите и обичаите; та нали в нравите се оглеждат законите, а в обичаите — нравите.
Главната цел на китайските законодатели е била да осигурят на своя народ спокойствие. Те са искали хората да се уважават много; всеки да чувствува ежеминутно колко е задължен на другия; да няма гражданин, който да не зависи в някакво отношение от друг гражданин. Затова на правилата за вежливост те са обръщали най-голямо внимание.
Ето защо сред китайските народи могат да се видят селяни, които изпълняват церемонии така, както и издигнатите граждани; това е едно средство, много подходящо за внушаване на кротост, за поддържане на мир и добър ред сред народа, както и за отпор на пороците, произтичащи от суровия нрав. В същност да се освобождаваш от правилата за вежливост не значи ли да търсиш начин за свободна проява на пороците си?
Вежливостта в този смисъл струва повече от учтивостта. Учтивостта ласкае пороците на другите, докато вежливостта не ни позволява да проявяваме собствените си пороци; това е преграда, която хората поставят помежду си, за да си попречат да се развращават един друг.
Когато Ликург, чиито порядки са били много сурови, формирал народните обичаи, той не си е поставил за цел да създаде правила на вежливостта, а винаги е имал пред вид войнствения дух, който е искал да вдъхне на своя народ. Хората, които постоянно поправят другите и постоянно биват поправяни, които винаги поучават и винаги биват поучавани, тия прости и едновременно сурови хора не толкова спазват помежду си правилата на приличието, колкото упражняват своите добродетели.
Глава XVII
Особените свойства на управлението на Китай
Законодателите на Китай са отишли и по-далеч; те са смесили в едно религията, законите, нравите и обичаите; всичко това е станало морал, станало е добродетел. Правилата, отнасящи се до тези четири точки, образували това, което нарекли обреди. Триумфът на китайското управление бил в точното спазване на тия обреди. Цялата си младост хората прекарвали в изучаване на обредите, целия си живот — в изпълнението им. Учените са ги преподавали, чиновниците са ги проповядвали. И тъй като те обхващали всички дребни житейски дела, щом било намерено средство, чрез което хората можели да бъдат заставяни да ги изпълняват точно, Китай е станал добре управлявана страна.
Две неща са спомогнали тия обреди да се запечатат лесно в сърцата и ума на китайците: едното е техният изключително сложен начин на писане, който изисквал умът да бъде зает с тях през значителна част от живота, защото най-напред човек трябвало да се научи да чете, а след това да изучава книгите, в които те се съдържат; другото е, че правилата за тия обреди не съдържали нищо духовно, а се състояли от прости предписания за най-обикновения живот и така те можели по-лесно да убедят и поразят ума, отколкото това можели да направят отвлечените неща.
Господарите, които, вместо да управляват чрез обреди, управлявали чрез силата на наказанията, са искали да накарат наказанията да направят това, което не е в тяхна власт, а именно да създадат нрави. Наказанията, разбира се, могат да откъснат от обществото един гражданин, който, изгубил нравите си, нарушава законите; но ако всички са загубили нравите си, тогава наказанията могат ли да възстановят тези нрави? Те, разбира се, могат да предотвратят много от последствията на злото, но самото зло не могат да поправят. Ето защо, когато основните начала на китайското управление били изоставени и моралът загубен, държавата изпаднала в анархия и започнала революция.