Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Думите му бяха като нежна милувка и развълнуваха сърцето на Алена. Но трябваше да бъде предпазлива. Коул беше като вълк, готов да сграбчи плячката си, въпреки че понякога се правеше на хрисим и тих. Той се наведе над нея и устните му леко докоснаха косите й.
— Ти благоухаеш така хубаво, както и изглеждаш. Днес си истинска жена — нежна и красива.
Изумена, Алена трябваше да си признае, че ролята й на съблазнителка в един миг се беше превърнала в ролята на заек в капан. С медено сладки думи и нежни милувки той я притискаше умело и неумолимо към стената. Коя жена би устояла дълго на упоритото ухажване на такъв мъж? Кой би могъл да я упрекне, че оставя нещата да следват своя път, дори и ако след това щеше да бъде много трудно да спре домогванията му?
След продължително пътуване най-сетне стигнаха до града. Оли насочи каретата към една внушителна триетажна постройка, чиято жълтеникава фасада беше претрупана с орнаменти в сладникав стил.
— Каква е тази сграда? — попита Алена, докато слизаха от каретата.
— Най-добрият хотел на града, въпреки че далеч не може да се сравнява с големите хотели на Ню Орлиънс — с готовност обясни мъжът й.
— Хотел ли? — запита Алена подозрително.
— Да, но тази вечер тук гостува една театрална трупа. Освен това кухнята е много добра.
— Тук ли ще прекараме нощта? — запита го направо Алена с много тих глас.
— Това ще решим по-късно — усмихна се самодоволно Коул. — Но ако искаш — защо не.
— Нямаме никакъв багаж — припомни му тя, сякаш за да отхвърли подобна възможност.
— Тъкмо няма да слагаш нощница — ухили се той.
Алена силно се изчерви. Беше си спомнила за тяхната първа нощ.
— Вие сте сластолюбив негодник, сър — скара се тя гневно на Коул.
— Уверявам ви, мадам, че няма да настоявам за нещо, което вие не желаете.
Очите му блеснаха насмешливо, когато я поведе към хотела. Алена го хвана под ръка и той ласкаво притисна нейната.
— Моля те да ме извиниш, мила. Понякога се преструваш толкова добре на любяща съпруга, че се забравям и почвам да се държа като истински съпруг.
— А аз — отговори Алена кротко и замислено — понякога изобщо не знам каква е ролята ми в този абсурден брак.
Те оставиха палтата си в луксозното фоайе на хотела и последваха един прислужник по меките килими покрай големи огледала с позлатени рамки. В салона за хранене ги настаниха на маса, полускрита в една уютна ниша.
Оттам те можеха добре да виждат залата, без да са прекалено изложени на любопитни погледи.
Докато сядаше до Алена и протягаше ранения си крак под масата, Коул кимна бегло на неколцина познати. Почувства как под въздействие на вълнуващата й красота го обзема познатата възбуда. Нежно хвана малката й длан и леко я стисна.
— Колко ти е студена ръката — промълви той.
— А твоята е топла — отговори тя беззвучно. Инстинктивно се облегна по-близо до него. Той почти можеше да види зърната на гърдите й в дълбокото деколте и му струваше голямо усилие да не посегне да ги докосне. С жадни очи поглъщаше съблазнителната гледка.
— Всички клюкарки наоколо вече са събрали глави и шушукат за нас, мила — каза Коул с усмивка. — Може би ще трябва да им покажем, че ти не си чудовище с две глави, а просто дяволски красива жена.
— И как мислиш да го направим?
— Смятам да дадем в чест на новата господарка на Лейтимър Хаус малък прием — отвърна той и погледът му потъна в топлите дълбини на сивите й очи. — Няма нужда да е нещо грандиозно. Имам предвид да поканим няколко приятели и съседи на вечеря. След това можем да потанцуваме.
В този момент в салона се чу силен смях. Брегър и Каролайн Дарви заедно с още една двойка тъкмо влизаха и се оглеждаха за свободна маса.
Коул изпъшка и покри лицето си с ръце.
— Само това липсваше — промърмори той сподавено.
— Моля те, бъди мил с тях — настоя Алена. — Не забравяй, че той ти се извини.
— С най-голямо удоволствие бих хванал този тип за гушата, но ти не можеш да ме разбереш — въздъхна той примирено.
Брегър вече ги беше забелязал и се запъти към тях с широка усмивка.
— Каква приятна изненада! Имате ли нещо против да се присъединим към вас!
— Но, Брегър, ти дори не си им представил нашите приятели — напомни Каролайн на брат си.
— О, да, наистина! — Той обви с ръка талията на грациозната червенокоса жена до себе си и се обърна към Коул: — Мисля, че познаваш Ребел Къмингс, както и Март Холваг, шефа на тукашната полиция.
Коул представи жена си и двете двойки седнаха на тяхната маса.
— Значи вие наистина сте от Юга? — попита Ребел Къмингс Алена и я огледа с приятелско любопитство. — Изглежда, Коул има особена слабост към южните красавици. Питам се какво толкова намира в тях.